„В очакване на Годо“ може би се роди нова философия?!

     Появата му бе на 21 октомври от 18:00 в Заседателна зала 1 на Ректората, там се загатна за присъствието му в официалното представяне на „Бекет и философията”, извънреден брой на сп. Sofia Philosophical Review, с главен редактор доц. д-р Александър Гънгов.

     Броят беше представен лично от философа доц. д-р. Александър Гънгов и д-р Матю Фелдман, водещ редактор на извънредния брой, който е на посещение в България специално за случая. За първи път така обстойно се разглежда отношението на ирландския драматург Бекет към философията, което го прави събитие от световна величина и поставя нови перспективи пред философията.

     В стила на академичните събития представянето протече с вербализирането на няколко гледни точки, свързани с Бекет и философията. Д-р Матю Фелдман първи обърна внимание на уникалността на този тематичен брой, посветен на Бекетовата философия, която до този момент е била неглижирана. Самият Бекет отрича да е философ и да чете философия, посочи д-р Фелдман, но едно по-задълбочено проучване на неговото творчество и образование показват, че неговите текстове са дълбоко философски, а той самият е школуван в областта на античната и източната философия. Произведението му „Close Place” го свързва със Западната екзистенциална философия и това го поставя рамо до рамо с Т.С.Елиът един от най-философстващите писатели на 20 в.

     Безспорен интерес предизвика докладът на младия учен от Тринити Колидж д-р Никълъс Джонсън, който обърна внимание на радикалната критика, която Бекет прави на субективността, езика и онтологията с цел да се преразгледа наследството на модернистичната естетика. Джонсън направи препратка към Славой Жижек и идеята му че насилието произтича във и от езика. Съзнавайки това още преди Жижек, Бекет „обявява война на езика“, старае се да го разсъблече и оголи, колкото и да е трудно за един писател, работещ именно с този същия език-„насилник“. Д-р Джонсън въвлече в изложението си и други двама значими мислители от средата и края на 20 в. - Теодор Адорно и Ален Бадиу, обръщайки внимание и на езика - основен носител на различието, обхващаш и съдържанието и формата на литературния модернизъм. Отвъд традиционната му семантична и естетическа функция ролята на езика в творбите на Бекет е да изгражда субект, който е едновременно многостранен в израза, но и празен в същината. Този феномен е резултат от често отхвърляните като „чисто естетически“ проблеми, а Бекет е пример за задълбочено вникване в модернистичните възгледи към езика, субективността и празнотата. Лекцията на д-р. Джонсън подсказва, че радикалността на бекетовия субект следва да бъде изцяло приета от философията и културата, колкото и унищожителна да е тя за постмодернистичния прочит на идентичността и различието, пример за което е днешния атомизиран индивид.

     Последният доклад на г-н Дзячън У. представи рецепцията за Бекет в Тайван. Представете си и там се чете Бекет, а и се и пише за него....

     Повече за Бекет и философията може да се научи от самото списание Sofia Philosophical Review, налично в книжарницата на СУ “Климент Охридски“.

     Боряна Ангелова