Новини

Информация за премиери на книги, конкурси, конференции, семинари, културни събития.

„Литературен клуб“   -   най-старото електронно издание за литература в България!

 

     

    Покани и литературни новини:

     

     

     

     

    Проф. Мари Врина-Николов беше удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на
    Софийския университет „Св. Климент Охридски“

     

     

     

            На тържествена церемония на 06 февруари 2024 г. в 11.00 часа в Аулата в Ректората проф. Мари Врина-Николов беше удостоена с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за изключителните й заслуги към славистиката, българистиката и превода. Предложението за удостояването с почетното звание на най-старото висше училище в България е на Факултета по славянски филологии.

     

     

            Проф. Мари Врина-Николов произнесе академично слово на тема: „Как да мислим/правим българската литература - литература на и в света“.

     

     

     

    Ректорът на СУ проф. д-р Георги Вълчев и проф. Мари-Врина Николов, Снимка: uni-sofia.bg

     

    Ректорът на СУ проф. д-р Георги Вълчев и проф. Мари-Врина Николов, Снимка: https://www.uni-sofia.bg                                

     

     

     

     

     

            Проф. Мари Врина-Николов е сред най-изтъкнатите изследователи на българската литература и култура и водещ преводач от български език във Франция. Тя е родена в Невер, Франция. Дипломира се като лингвист в Университета Париж (1983), като българист в INALCO и като магистър по класически литератури (1985). Възпитаник е на „Екол нормал сюпериор“.
            Веднага след дипломирането си започва да преподава български език в Националния институт за източни езици и култури в Париж (INALCO), където по-късно е избрана за доцент (2004 г.) и професор (2009 г.) по български език и литература. През 1990 г. защитава докторска теза с труд върху експресивните частици в съвременния български език. Била е гост-професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в рамките на катедра „Романистика“ във Факултета по класически и нови филологии и на магистърската програма „Преводач-редактор“ във Факултета по славянски филологии. В магистърската програма „Преводач-редактор“ проф. Врина води курс по „История на превода“ повече от десет години.
            Мари Врина е заемала редица академични постове в INALCO, а от 2019 г. е директор на издателството на Института. През периода 1994–1998 г. е аташе към Френския институт в София, а след това – във Френското посолство в Будапеща. Проф. Врина-Николов е член на редакционните съвети на редица научни издания в България – на списанията „Литературна мисъл“, „Литературата“, „Балканско езикознание“, „Език и литература“. Тя е създател на френскоезичния сайт за българска литература litbg.eu, включва се като експерт в работата на „Къща за литература и превод“ (София). Автор и съавтор е на няколко учебника по български език и на кратки българо-френски и френско-български речници.
            Носител е на Почетна грамота за принос в разпространението и развитието на българската култура от Министерството на културата на Република България (1997 г.), грамота за заслуги към българистиката за съществен принос в литературния анализ и разпространението на българската литература от БАН (2001 г.), почетно отличие орден „Arts et Lettres“, степен „Chevalier“, от Министерството на културата на Република Франция (2004 г.), „Златен век“ от Министерството на културата в България (2015 г.). От няколко години тя има и българско гражданство, получено по заслуги. Почетен член е на Сдружението на българските писатели (2003 г.).
            Мари Врина-Николов е високо ценен и награждаван преводач на българска литература в много широки хронологически и жанрови граници. Тя е превела редица важни български творби, като някои от тях излизат с нейни предговори. Тя представя на френската публика както класици като Иван Вазов („Под игото“), Алеко Константинов („Бай Ганьо“), Йордан Йовков („Старопланински легенди“), така и големите автори от втората половина на ХХ век – Ивайло Петров, Йордан Радичков (седем книги), Вера Мутафчиева, Цветан Стоянов, Константин Павлов, Веселин Бранев, Виктор Пасков (три книги).
            Мари Врина-Николов внимателно следи и отлично познава и съвременната българска литература. Сред преведените от нея автори са Георги Господинов, Теодора Димова, Амелия Личева, Ангел Игов, Алек Попов, Емилия Дворянова, Елена Алексиева, Севда Севан, Захари Карабашлиев и много други. Всички тези издания са резултат от личната инициатива на преводачката да заинтересува френските издатели с българските книги, които тя е избрала. Още през 1990 г. първият й превод „Балада за Георг Хених“ от Виктор Пасков получава награда за най-добър превод на Международния панаир на книгата в Бордо. Следват Prix Max Jacob étranger (2001 г.) за превод на К. Кадийски, Prix Jan Michalski (2016 г.) за превод на Георги Господинов. Носителка е и на наградата за превод „Етиен Доле“, присъждана от Сорбоната.

     

     

     

    Основателят на ``Литературен клуб`` Емилиян Николов и преводачката Ружа Мускурова, Снимка: uni-sofia.bg

     

    Основателят на „Литературен клуб“ Емилиян Николов и преводачката Ружа Мускурова                                

     

     

     

     

            Източник: https://www.uni-sofia.bg

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    „Субдибула“ – „Бавно“ или между носталгията и надеждата

     

     

     

    Плакат

     

     

     

        След тридесет и три години групата се връща към едно от най- емблематичните си парчета с напълно нов аранжимент и мекия, артистичен глас на Ели Раданова. „Песента никога не е била просто любовна, а по-скоро е за любовта, която остава след любовта. За вечността, за носталгията към бъдещето. За бягството от това, което сме, към онова, което искаме да бъдем, без това да е възможно“ споделя Венци Дреников, един от авторите. На другия съавтор, Петър Чухов, песента дължи мистичното си звучене.

     

        „Бавно“ дава име на първия албум на „Субдибула“ и през 1991-92 г. е най-пусканата им песен в националния ефир. Но тогава така и не я изпълняват на живо, тъй като току-що са се отказали от сценични изяви и са се отдали само на звукозаписна дейност. Песента намира място в спектакъла „Среднощна тайна“, който се играе няколко пъти, докато „Субдибула“ са рок-група към Софийския университет. Автори на музиката и текста са Венци Дреников и Петър Чухов, а в новата версия участват Ели Раданова (вокал), Венци Дреников (клавишни, вокал), Петър Чухов (китара), Момчил Борисов (бас) и Божо Тренков (ударни). Записът е осъществен в Русаля студио (Момчил Борисов), Toxity Studio (Борис Бончев) и Artmospheric Studio (Павел Стойчев), смесването и мастерирането са дело на Момчил Борисов, а видеоклипът е изработен колективно от Snowmen in the rain с кадри, заснети по време на лятната творческа почивка на групата в Каварна през 2023 г. Той изглежда прашен, дефектен и неравен, каквито най-често са пътищата в живота ни и задачата му не е да се хареса, а да потопи слушателя с образите си в атмосферата на песента.

     

        „Бавно“ ще бъде включена като бонус трак в новия албум на групата, който се очаква да излезе през есента на 2024 г.

     

     

        Линк към видеото в youtube:

     

        https://www.youtube.com/watch?v=lslKHEl_Dmw

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

    Георги Господинов и Анджела Родел са новите носители на международния „Букър“ за романа „Времеубежище“ („Time Shelter“)

     

     

     

            На 23-ти май 2023 г. вечерта на церемония в „Скай Гардън“ в Лондон председателят на журито Лейла Слимани обяви, че романът „Времеубежище“ („Time Shelter“) на Георги Господинов в превод на Анджела Родел е носител международния „Букър“!

     

     

     

    Снимка: The Associated Press, apnews.com!

     

     

     

            Георги Господинов и Анджела Родел, снимка: The Associated Press.

     

     

     

     

     

            Чуйте откъс от „Time Shelter“, прочетен от актьора Тоби Стивънс - https://www.youtube.com/watch?v=0Ng1mN8cSgk

     

     

     

            Първи отзиви в световните медии:

     

     

            „The Guardian“: „International Booker prize announces first ever Bulgarian winner“

     

            „The Guardian“: „International Booker winner Georgi Gospodinov: ‘My dystopian novel became real’“

     

            „The New York Times“: „‘Time Shelter’ Wins International Booker Prize“

     

            „The New York Times“: „This Bulgarian Writer`s Books Bend Time“

     

            „The Washington Post“: „Georgi Gospodinov’s ‘Time Shelter’ wins the International Booker Prize“

     

            „Euronews“: „Georgi Gospodinov becomes first Bulgarian writer to win International Booker Prize“

     

            „Euronews“: „'Good literature fights bad propaganda' says International Booker Prize winner Georgi Gospodinov“

     

            „Deutsche Welle“: „Zeitzuflucht“: Booker Prize fur einen prophetischen Roman“

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Петър Чухов, „Тишината е спяща красавица“

     

     

        Заповядайте на 02 май 2023 г. (вторник) от 18:30 ч. в театралната зала на СУ „Св. Климент Охридски“ (вход откъм бул. „Цар Освободител“) на премиерата на новата книга на Петър Чухов „Тишината е спяща красавица“ (Изд. „Жанет-45“).

     

     

        Участие ще вземат редакторът на стихосбирката Георги Господинов, художничката Капка Кънева и актьори от театър „Алма Алтер“! Вход свободен!

     

     

     

     

    Плакат

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    „Времеубежище“ („Time Shelter“) на Георги Господинов, в превод на Анджела Родел, влезе в краткия списък от номинации на международния „Букър“

     

     

     

            На 18-ти април беше обявен краткия списък от номинации за международния „Букър“. В него влиза и романът на Георги Господинов „Времеубежище“ („Time Shelter“) в превод на Анджела Родел.

     

     

     

     

     

     

            Номинации (кратък списък):

     

     

    Boulder („Скала“) от Ева Балтасар, превод Джулия Санчес

     

    Whale („Кит“) от Чун Мйънг Гуан, превод Чи-Йонг Ким

     

    The Gospel According to the New World („Евангелието според Новия свят“) от Мариз Конде, превод Ричард Филкъкс

     

    Standing Heavy от GauZ, превод Франк Уин

     

    Time Shelter („Времеубежище“) от Георги Господинов, превод Анджела Родел

     

    Still Born („Мъртвороден“) от Гуадалупе Нетел, превод Розалинд Харви

     

     

     

     

            Наградата „Букър“ се връчва от 1969 г. като нейни носители са Салман Ружди, Маргарет Атууд, Казуо Ишигуро, Джулиан Барнс и др. От 2005 г. се връчва и международна награда „Букър“. Първият й носител е Исмаил Кадаре, а Олга Токарчук я печели няколо месеца преди да бъде удостоена и с Нобелова награда за литература.

     

     

     

            Носителят на международния „Букър“ за тази година ще бъде обявен на церемония в Лондон на 23-ти май.

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Френската писателка Ани Ерно получи Нобеловата награда за литература за 2022 г.!

     

     

     

        Френската писателка Ани Ерно е носителка на Нобеловата награда за литература за 2022 г.

     

     

        „Литературен клуб“ позна избора на Нобеловия комитет - преди пет дни публикувахме откъс от романа на Ани Ерно „Мястото“, едно от малкото нейни произведения, преведени на български език!

     

     

     

     

        Всички носители на Нобеловата награда за литература, можете да видите на адрес https://nobel.litclub.bg !

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

    „Есенен Великден“ и „Запокитеност“ от Петър Чухов в Асеновград и в Пловдив

     

     

     

    Петър Чухов в Асеновград и в Пловдив

     

     

     

        Новите сборници с поезия на автора ще бъдат представени на 04 април (понеделник) 2022 г. от 18 ч. в Асеновград (Бар „КоШиПрайм“, Литературен шейкър, модератор Славена Шекерлетова) и на 05 април (вторник) 2022 г. от 19 ч. в Пловдив („Петното на Роршах“, модератор Станислава Георгиева).

     

        По повод шестдесетгодишния юбилей на Петър Чухов, издателство „Жанет 45“ издаде две негови стихосбирки – с нови стихове и сборник, който включва първите му пет книги с поезия. Това е интересна възможност да се сравни авторовият поетически почерк от 90-те години на миналия век с този, който е характерен за него сега.

     

        В „Есенен Великден“ поетът изследва малко по-задълбочено и болезнено темите, които са основни в неговата поезия, а и в останалите му текстове – липсата и отсъствието, неосъществеността, малките чудеса на ежедневието, пролуките, през които за миг проблясва отвъдното. Авторът се опитва да бъде по-открит и непосредствен, но без да се отказва от удоволствието на играта и лукса на иронията и самоиронията, които са едни от най-използваните му изразни средства. Отново сме свидетели на комбинацията между пестелива, но ефектна метафоричност, умерен абсурдизъм и овладяна искреност. Редактор на книгата е поетът и белетрист Емануил А. Видински, а художник-оформител Капка Кънева. „Есенен Великден“ спечели номинация за Националната награда за поезия „Иван Николов“, както и съпътстваща награда от Националния поетичен конкурс "Христо Фотев".

     

        Сборникът „Запокитеност” включва първите пет стихосбирки на Петър Чухов, написани и издадени (с едно изключение) през периода 1995 – 2000 г. Събрани в общо книжно тяло, без нова редакторска намеса, но с нов, общ дизайн, отново дело на Капка Кънева, носител на наградата „Златна четка” за оформление на книга, те показват поетическите търсения на автора от края на миналия век, който съвпада с края на неговата младост. За тези, които познават Чухов само от стихосбирките му, издадени през новото хилядолетие, тази среща със сигурност ще бъде изненадваща.

     

     

     

     

        „Книжен четвъртък” с Георги Цанков, 22 юли 2021 г. – за „Есенен Великден“ и „Запокитеност“:

     

        Идва ред на друг откъснал се високо балон. На премиерата на излязлата му преди повече от месец поетична книга „Есенен Великден“ той (Петър Чухов) изповядва: „За съжаление моята поезия е доста кратка и може би по-събрана. Докато аз харесвам и искам да пиша стихове, в които е събран целия свят по един пъстър начин. Но при мен нещата се случват много концентрирано и това не ме удовлетворява, но трябва да го приема. Както, ако съм сатиричен актьор, трябва да приема, че няма да мога да изиграя Хамлет… Аз съм един, не мога да го нарека трагически поет, но да го наречем един вгледан в една точка поет. Човек винаги желае това, което няма. За мен писането е едно силно концентрирано преживяване, особено на поезия. За мен са важни определени енергии, които избликват.“ Георги Парцалев все повтаряше, че голямата му мечта е да изиграе Дон Кихот. А всъщност през целия си живот той гениално се носеше в доспехите на Рицаря на печалния образ, дори когато ни разплакваше от смях. С Петър Чухов нещата са аналогични. И в най-концентрираното му хайку откриваме гигантското пространство на пъстрия свят, стига, разбира се, да имаме въображение: „Задушница. / На гроба на градинаря / идват розите.“ Или: „великденска нощ / прибирам се в къщи / с нейното пламъче“. А любимото ми е: „Дъжд по шосето. / Между чистачките / жива вода.“ Безумие беше изкуственото противопоставяне между Чухов и Валентина Радинска, двама от най-.искрените и трагично-красиви български поети. Разбира се, той никога не е писал „позорни“ стихове, а кредото му откривам в „Ave Caesar“: „Бъди император / на себе си / но не бъди / жесток / Управлявай меланхолично / крайниците на империята / нека изкуството / да ти е в кръвта / и когато накрая / разрежеш вените си / залезът / да бъде красив“. Само творец, който усеща изкуството в кръвта си може да се радва на чуждия талант, а аз съм го виждал да прави това многократно и съвсем спонтанно, нещо, което е по възможностите на малцина нашенски днешни книжовници. С въвеждането на „Есенен Великден“ за пореден път влизам в поетичната вселена на издателство „Жанет 45“, луксозния приют на „малцината избраници“, които си струва да бъдат подкрепени и представени по достойнство на жадните читатели. Културата на издаването на книги включва не само подбора, но и адекватното художествено оформление, което при изданията на „Жанет 45“ винаги е на равнище. Прекрасната корица на художничката Капка Кънева напълно отговаря на дълбочината на прозренията на поета: Каквото и да извикам / ехото ми отвръща / Бог / Само когато викам / Бог / ми отговаря / тишина“. Още по-мистично и незабравимо е прозрението: „Все някога Словото / се разпада на думи / така както Бог / се разпада / на хора / Как / да си върнем Словото / без / да мълчим / Как / да си върнем Бог / без / да умрем / Идва нощта /и небето ни гледа / с безброй онемели / мъртви звезди“. За да стегне до такива прозрения, Петър Чухов е изминал дълъг път – дванайсет стихосбирки, три книги с проза и книга за деца. Редактори на забележителните му книги през годините са били: Паруш Парушев на „Градината на слабата реалност“, през 1995, Георги Господинов на „Руни“, 1998, Пламен Дойнов на „Провинции“, 2000. Не само споменаването на тези имена, но и цялото поетично мислене на Петър Чухов говори за диалогичност, за съвършено познаване на корените на българската поезия и той действително посреща шейсетия си юбилей като един от големите български творци, носител на наградата „Иван Николов“, на приза на името на „Иван Пейчев“, на Славейковата награда, на престижната награда на музея „Башо“ В Япония, стиховете му са преведени на 20 езика. Щастливци са всички онези, които притежават юбилейното издание на „Жанет 45“ на най-значимите поетични постижения на Чухов, създадени между 1995 и 2000 година в тома „Запокитеност“, отново оформен от Капка Кънева. От тайната на „Хамлет“ („В ръка съм стиснал / своя череп. / В него взрян, потъвам / в пустоочията мрачни - / и няма ехо / моят поглед. / Няма сянка / мисълта ми. / А Бог / е вечен / монолог…“ монологът „насаме с всички“ продължава до „Подгонил ренесансовите кораби / по къси панталонки във водата / мечтая за пътуване с Вергилий / но ето я – железницата идва / и взима хляб направо от ръката ми / за птиците трохичка не остана / те литват гневно хвърлили перата си / и над главата ми кресливо снасят /колумбови яйца“. Знаете ли историята: След като се върнал от пътешествията си, някакъв завистлив испански благородник му рекъл, че страната е толкова богата с велики мъже, че мнозина от тях биха могли да сторят дори повече от него. Тогава Колумб поискал да му донесат яйце и се обърнал към присъстващите, готов бил да сключи облог с тях, че никой няма да успее да задържи яйцето изправено, без да използва помощни средства. Оказал се прав, тогава чукнал в масата дупето на яйцето и то покорно застанало като войниче на пост. Присъстващите разбрали посланието: „Когато подвигът е извършен, всеки може да го повтори.“ Петър Чухов няма намерение да се хвали с поетичните си открития, но те улучват читателите, защото онзи, който „бди зад гърлото на телескопа“ владее виртуозно „правописа на душата“ и всеки негов, скъпернически кратък стих е „като удар от любов“. Стиховете в проза в циклите „Когато се завръщат еднорозите“ и „Мулето на Педро“ продължават търсенията на Николай Кънчев, а в тях „искрите на страха прогарят ключалки към безкрайността и вечният живот наднича през тях с безочието на смъртта“. Четенето на поезията на Петър Чухов е и блаженство, и изпитание за душите ни: „Сами си тръгват избелелите ни устни, с които забранените слова напразно ще мечтаят да се любят.“ Сами продължете пътуването, открийте забранените слова и разкъсайте „мъртвооката тишина“. Ще ви посрещне „бързоходец“ без илюзии, който обаче никога не забравя, че от предното стъкло към пъстрия му свят „го гледа майка му“.

     

        Катя Атанасова за „Есенен Великден“:

     

        https://kultura.bg/web/сезони-на-живеенето/

     

        Цвета Билярска за „Есенен Великден“:

     

        https://litvestnik.com/2022/02/16/есенен-великден-на-петър-чухов/

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    „Джуди“ - една тъжна усмивка от „Субдибула“

     

     

        Преди повече от тридесет години момчетата от групата ентусиазирано пееха „Любовта е приказка“, но сега сякаш са по-склонни да разказват тъжни истории. След „Деликатно мълчание“ – песен притча за „духовното затлъстяване“, те отново захванаха вечната тема. Макар и гротескно облечени като улични метачи за клипа, проблемите, с които се занимават, са сериозни.

     

        „Джуди“ е втората песен от новата продукция, която групата пуска след излязлата преди няколко месеца „Деликатно мълчание“, достигнала първо място в класацията за независими български изпълнители „НОВО 10 + 2“ на БНТ и успешно участвала в Топ 20 на БНР. И тук в записите, освен основните членове на групата Венци Дреников (клавишни, вокал), Петър Чухов (китара), Момчил Момчилов (китара) и Божидар Тренков (барабани), участват Младен Несторов (бас), Ели Раданова и Йорданка Илова (бек вокали). За разлика от вглъбената, дори мрачна атмосфера на „Деликатно мълчание“ (подсилена от черно-белия видеоклип), тук настроението е доста по-весело и цветно. Но не е ли тази веселост само привидна – историята всъщност отново е за загуба и неосъщественост.

     

        Музиката и текстът са на Венци Дреников, аранжиментът е на всички членове на „Субдибула“, а песента е записана в Toxity Studio (Борис Бончев) и Пиротска 92 (Галин Динев) като смесването и мастерирането са на Момчил Борисов. Видеоклипът е дело на групата с помощта на приятели, като главна роля в него играе дъщерята на автора (Роси Дреникова), която е и повод за написването на песента. Част от кадрите са заснети в домашното студио на Калоян Рамаданов в село Житуша. Целият проект е подкрепен от Национален Фонд „Култура“ : https://ncf.bg/.

     

     

     

    Снимка на членовете на групата с метли

     

     

        Освен че продължават да работят върху парчетата от новия си албум, „Субдибула” планират едночасов онлайн концерт със стари и нови песни, който вероятно ще се осъществи до началото на декември.

     

     

        „Джуди“ - https://www.youtube.com/watch?v=_DvTL17qQaM

     

     

     

    Групата в студио

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Представяне на двуезичната антология „Гласове от българския П.Е.Н“

     

     

        

     

     

     

    Плакат

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

    Иван Христов - поет на месец юли в Столична библиотека

     

     

        Преди седмица Иван Христов се завърна от Гданск, където за пореден път взе участие в Международен поетически фестивал и получи петата си издадена извън България книга, триезичния сборник „Wysypisko / The Dump / Сметището” на полски, английски и български, който представлява своеобразна антология с най-доброто от стихосбирките му „Бдин“ (2004), „Американски поеми“ (2013) и „Любовен речник“ (2018). Преводът на полски е дело на Магдалена Питлак, а на английски на Анджела Родел. Издателството е „Институт за градска култура, Гданск“.

     

        Тази книга ще бъде акцентът на събитието, което ще се състои на 20 юли 2021 г. (вторник) от 18:30 ч. в Американския център на Столична библиотека и което подновява поредицата „Поет на месеца” на Литературния клуб.

     

        За Иван Христов ще говорят поетът, писател, журналист и преподавател Владимир Левчев, литературният критик и журналист Митко Новков и д-р Боряна Владимирова от Института за литература към БАН.

     

        Заповядайте!

     

     

     

    Снимка: Александър Сандев

     

                                                    Снимка: Александър Сандев

     

     

        Иван Христов е роден през 1978 г. Учи в Националната Априловска гимназия в гр. Габрово, специалност Култура, естетика, изкуствознание, която завършва през 1996 г. През 2002 г. завършва българска филология в Софийския университет. Доктор е по нова българска литература към Института за литература БАН с дисертация на тема „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“ (2009) и е член на Сдружение на българските писатели и на Българския П.Е.Н.-център. През 2005 г., заедно с писателите Петър Чухов и Емануил А. Видински и етномузиколога и преводач Анджела Родел, Иван Христов основава групата за етно-рок поезия „Гологан“ и издава музикалния албум „Опит за запомняне“. През 2012 г. групата престава да съществува. През 2018 г. Петър Чухов и Иван Христов възстановяват част от композициите на групата и издават едноименен албум „Гологан“, който е записан още през 2007 г.

     

     

        Библиография:

     

        Стихосбирки:
        • „Сбогом, деветнайсети век“. София: Академичен център за литература и култура, 2001
        • „Бдин“. Пловдив: Жанет 45, 2004,
        • „Американски поеми“. София: Да, 2013
        • „Любовен речник“. София: VS Publishing, 2018
        • На турски език – Бдин, Сметището/ Bdin, O Bataklik, Издателство Delta, Истанбул, 2015
        • На български и румънски език – „Бдин, следван от Aмерикански поеми“/„Bdin, urmat de Poeme americane“, Издателство Макс Блехер, Бистрица, 2016
        • На френски език – Poemes (Стихотворения), Издателство La Traductiere, Париж, 2019
        • На словашки език – Из „Любовен речник“, Издателство Ars Poetica, Братислава, 2019
        • На полски, английски и български език – „Wysypisko / The Dump / Сметището”, Издателство „Институт за градска култура, Гданск“, 2021

     

        Монографии:
        • „Кръгът „Стрелец“ и идеята за родното“. София: Карина М, 2009

     

        Награди:
        • Първа награда за поетичен дебют „Южна пролет“ (2002) за Сбогом, деветнайсети век.
        • Литературна награда „Светлоструй“ (2006) за Бдин.
        • Първа награда от поетичен маратон в рамките на фестивала „Пролетта на Горан“, Хърватия (2009).
        • Културата е спасение за хуманността, Международен форум на поезията Сафи, Мароко (2018)

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Русанка Ляпова - преводач на месец юли в Столична библиотека

     

     

        След дълго прекъсване заради пандемията Литературният клуб на Столична библиотека поднови своите събития. Продължават и ежемесечните поредици на клуба.

     

        На 14 юли 2021 г. (сряда) от 18:30 ч. в Американския център на Библиотеката ще гостува Русанка Ляпова, преводач от южнославянски езици (сръбски, хърватски, босненски, македонски). Тя ще бъде представена от Жела Георгиева, една от емблематичните фигури в преводаческата гилдия, както и от поетесата, журналистка и издателка Силвия Чолева.

     

        Заповядайте!

     

     

     

    Снимка: Валентина Петрова

     

                                                    Снимка: Валентина Петрова

     

     

        Русанка Ляпова е преводач от южнославянски езици (сръбски, хърватски, босненски, македонски) предимно в областта на художествената литература. Родена е в гр. Бургас (1966). Завършила е Английска езикова гимназия в родния си град, а след това – сърбохърватска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Вярва, че всичко истинско минава през сърцето, затова поделя любовта си към думите между преводите и преподаването. Работила е известно време като преподавател във Великотърновското военно училище, в Пловдивския и Софийския университет, както и във Военна академия в София, където преподава и в момента.

     

        Превела е над 40 книги, предимно от съвременни автори – главно проза и по-рядко поезия и драми. В неин превод на български излизат творби на писатели като Мирослав Кърлежа, Борислав Пекич, Милорад Павич, Дубравка Угрешич, Миленко Йергович, Йовица Ачин, Радослав Петкович, Владимир Арсениевич, Светислав Басара, Роберт Перишич, Едо Попович, Давид Албахари, Елена Ленголд, Михайло Пантич, Фарук Шехич, Татяна Громача, Анте Томич, Борис Дежулович и други. Участва като съставител и преводач в броевете на „Панорама“, посветени на сръбската, босненската и хърватската литература.

     

        За превода си на романа „Пейзаж, рисуван с чай“ (2010 г.) на Милорад Павич е отличена с грамота от Съюза на преводачите в България, а за „Мама Леоне“ (2014 г.) на Миленко Йергович и за „Домашни духчета“ (2019 г.) на Дубравка Угрешич – с награда за ярки постижения в областта на превода.

     

        Чест гост е на Белградските преводачески срещи, където участва с различни доклади, а през 2016-2019 г. е била член на Международното жури за наградата „П. П. Негош“. Обича морето, джаза и споделянето на време и емоции с приятели. Член е на Съюза на преводачите и на Клуба на театралните преводачи.

     

        Книги, преведени от Русанка Ляпова:

     

        · „Сараевско Марлборо“ – сборник с разкази от Миленко Йергович, издателство Пик, Велико Търново, 1999;
        · „Разум и лудост“ от Бранка Арсич, изд. СОНМ, София, 2002;
        · „Сънища в Белград“ (избрани разкази) от Йовица Ачин, изд. СОНМ, София, 2003;
        · Антология „Придавам форма на копнежа“ (превод на сръбски и македонски съвременни поетеси), изд. СОНМ, София, 2003;
        · „Банкет в Блитва“ - роман от Мирослав Кърлежа, изд. „Балкани, София, 2004;
        · „Предумишлено убийство” – роман от Слободан Селенич, изд. Балкани, София, 2005;
        · „В трюма“ - роман от Владимир Арсениевич, изд. Дамян Яков, София, 2008;
        · „Пейзаж, рисуван с чай“ - роман от Милорад Павич, изд. Алтера, София, 2009;
        · „Легенда за велосипедистите” – роман от Светислав Басара, изд. Колибри, София, 2009;
        · „Ако това е любов” – сборник с разкази от Михайло Пантич, изд. Колибри, София, 2009;
        · „Aтлантида“ – роман от Борислав Пекич, изд. Унискорп, София, 2010;
        · „Наш човек от мястото на събитието“ - роман от Роберт Перишич, изд. Дамян Яков, София, 2010;
        · „Човекът, който живееше в сънищата” - сборник с разкази от Радослав Петкович (Radoslav Petkovic), изд. ЕРГО, София, 2010;
        · „Панаирджийски фокусник” – сборник с разкази от Елена Ленголд, изд. СОНМ, София, 2010;
        · „Очи“ – роман от Едо Попович, изд. Панорама, София, 2011;
        · „Съдба и коментари“ – роман от Радослав Петкович, изд. ЕРГО, София, 2011;
        · „Mилениум в Белград“ - роман от Владими Пищало, изд. Унискорп, София, 2011;
        · „Кравата е самотно животно“ – сборник с разкази от Давид Албахари, изд. Жанет 45, Пловдив, 2011;
        · „Негър” - роман от Татяна Громача, изд. Панорама, София, 2011;
        · „Под натиск, Хит депо, Tранссараево, Aпокалипсис от Recycle Bin” - събрано от Фарук Шехич, изд. ЕРГО, София, 2012;
        · „Обувки за Мона Лиза” - стихосбирка от Марина Трумич, изд. СОНМ, София, 2012;
        · „Дневник на прогонената душа” - новела от Йовица Ачин, изд. СОНМ, София, 2012;
        · „Вратите на съня“ – избрани разкази от Милорад Павич, изд. Колибри, София, 2012;
        · „Прочетено в очите ти“ – разкази от Йовица Ачин, изд. ЕРГО, София, 2012;
        · „Какво е мъж без мустаци“ - роман от Анте Томич, изд. Алтера, София, 2013;
        · „Градина във Венеция“ – роман от Милета Проданович, изд. ЕРГО, София, 2013;
        · „Баба Яга снесла яйце“ – роман от Дубравка Угрешич, изд. Панорама, София, 2013;
        · „Балтимор“ – роман от Елена Ленголд, изд. СОНМ, София, 2014;
        · „Мама Леоне“ – сборник с разкази от Миленко Йергович, изд. Жанет 45, Пловдив, 2014;
        · „Хартиеният принц“ – роман за деца от Владислава Войнович, изд. Колибри, София, 2014;
        · „Дечица Божии“ – роман от Татяна Громача, изд. СОНМ, София, 2015;
        · „Адио, каубой“ – роман от Оля Савичевич-Иванчевич, изд. ЕРГО, София, 2015;
        · „Чудото в Поскокова Драга“ - роман от Анте Томич, изд. Колибри, София, 2015;
        · „Книга за Уна“ – роман от Фарук Шехич, изд. Ера, София, 2016;
        · „Изгубен в супермаркета“ – сборник с разкази от Светислав Басара, изд. СОНМ, София, 2016;
        · „Майната им на хилядата динари“ – роман от Борис Дежулович, изд. Ерго, София, 2016;
        · „Сахиб“ – роман от Ненад Величкович, изд. Наука и изкуство, София, 2017;
        · „Кукла от марципан“ – роман от Мухарем Баздул, изд. Ерго, София, 2017;
        · „Аз съм куче и се казвам Салваторе“ - роман за деца от Веселин Гатало, изд. Наука и изкуство, София, 2018;
        · „Домашни духчета“ – детска книжка от Дубравка Угрешич, изд. Агата-А, София, 2018;
        · „Лисица“ - роман от Дубравка Угрешич, Колибри, София, 2019;
        · „Годишнина от завършването“ - сборник с разкази от Ламия Бегагич, изд. Колибри, София, 2019;
        · „Хотел Тито“ – роман от Ивана Бодрожич, изд. Киви/Вакон, София, 2021;

     

        Пиеси:

     

        · Тена Щивичич „Не можеш да избягаш от неделята“
        · Тена Щивичич „Светулки“ – играна в Младежки театър „Н. Бинев“ под заглавие „Летище“
        · Весна Парун „Котаракът Чингизхан и Мики Тряс“
        · Владимир Джурджевич „Не залагай на англичаните“ – поставена в Театър „Константин Величков“, Пазарджик
        · Мая Пелевич „Портокалова кожа“ - Театър „Възраждане“

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    „ЗАПОКИТЕНОСТ“ – ПОЕЗИЯ И МУЗИКА ОТ 60-ТЕ НА ПЕТЪР ЧУХОВ

     

     

        Литературния клуб на Столична библиотека и издателство „Жанет-45“ ви канят на премиера на поетическия сборник „Запокитеност“ и отбелязване на 60-годишния юбилей на Петър Чухов. С участието на проф. Михаил Неделчев, проф. Пламен Дойнов, Капка Кънева, Ангел Игов, Емануил А. Видински и групите „ЛаТекст“, „Гологан“ и „Субдибула“.

     

     

        Събитието ще се състои на 23. 06. 2021 г. (сряда), от 18:30 ч., на пл. „Славейков“ № 4, пред централния вход на Столична библиотека (при неблагоприятни атмосферни условия – Американски център на Столична библиотека).

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

     

        Сборникът „Запокитеност“ включва първите пет стихосбирки на Петър Чухов, написани и издадени (с едно изключение) през периода 1995 – 2000 г. Събрани в общо книжно тяло, без нова редакторска намеса, но с нов, общ дизайн, дело на Капка Кънева, носител на наградата „Златна четка“ за оформление на книга, те показват поетическите търсения на автора в края на миналия век, който съвпада с края на неговата младост. За тези, които познават Чухов само от стихосбирките му, издадени през новото хилядолетие, тази среща със сигурност ще бъде изненадваща.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Премиера на новата стихосбирка на Петър Чухов „Есенен Великден“

     

     

        Заповядайте на премиерата на новата стихосбирка на Петър Чухов „Есенен Великден“ - на 3-ти юни 2021 г., четвъртък, от 19:00 ч. в Литературния кът на АБК, в градинката пред НДК. Премиерата е част от културната програма на Пролетния базар на книгата!

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    „Субдибула“ с нова песен и видеоклип, подготвят албум

     

     

        През 2020 г. по случай 35-годишния си юбилей „Субдибула“ се събират отново и решават да започнат работа върху материал за албум, но ситуацията около пандемията забавя осъществяването на проекта и те успяват да запишат първите четири песни чак в самия край на миналата година и началото на тази. В записите, освен основните членове на групата Венци Дреников (клавишни, вокал), Петър Чухов (китара), Момчил Момчилов (китара) и Божидар Тренков (барабани), участват също Младен Несторов (бас, познат като член на „Сленг“), както и Ели Раданова и Йорданка Илова (бек вокали). За пилотно парче избират песента „Деликатно мълчание“, на която снимат и видеоклип. Музиката и текстът са на Венци Дреников, а аранжиментът – на групата. Записът е осъществен в Toxity Studio (Борис Бончев) и Пиротска 92 (Галин Динев), смесването е дело на Момчил Борисов, а мастерирането – на Ангел Пенчев (Студио „Дръмша“).
        Концепцията и режисурата на видеото са на Венци Дреников, оператор е Стоян Гребенаров, а над монтажа са се трудили Божидар Тренков и Венци Дреников.

     

        https://www.youtube.com/watch?v=9zvoY_nhYZ0

     

        В момента се работи по постпродукцията на втори видеоклип – по песента „Джуди“, а до края на месец февруари ще бъдат представени и останалите от четирите нови композиции.

     

        Записите на четирите песни и видеоклиповете се осъществяват с помощта на Национален фонд „Култура“.

     

     

    Снимка: Стоян Гребенаров

     

     

        Група „Субдибула“ е създадена през 1985 г. към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и принадлежи към второто рок поколение на България заедно с банди като „Орион“, „Соларис“, „Тестамент“, „Ахат“, „Ера“, „Конкурент“, „Контрол“, „Ревю“, „Нова генерация“, „Клас“, „Атлас“ и много други. Репетират и свирят пред публика в театралната зала на СУ през периода 1985 – 1989 г., където организират и първия в България рок клуб „113+“. Участват в първите рок фестивали (на първия са съорганизатори с Университетския клуб за естетическо възпитание към СУ) и в много общи концерти. През 1989 г. заедно с колегите си от „Клас“ създават свое звукозаписно студио и прекратяват концертните изяви. В периода 1990 – 1995 г. се занимават със звукозапис и експерименти в студиото си, а през 1995 г. спират своята активна музикална дейност. През 2003 г. се събират за записа на няколко неиздавани песни и инструментални пиеси като допълнение към сборния компактдиск „Вярно с оригинала“. През 2005 – 2007 г. записват последния си засега албум „Personal Things“, който издават в дигитален вариант чак през 2015 г. (Може да се чуе и види на https://subdibula.com/ )
        Общо имат издадени 5 албума и една страна от винилова плоча, която поделят с „Орион“, като част от поредицата BG Rock. Създатели са на „Монолит Мюзик Шоп Шоу“ и „Среднощна тайна“, музикално-театрални спектакли, които се осъществяват в клуб „113+“ през 1988 – 1990 г.

     

        Линк YouTube => https://youtu.be/9zvoY_nhYZ0

     

     

    Снимка: Стоян Гребенаров

     

     

        За контакти:

     

        GSM: +359884281585
        Facebook: https://www.facebook.com/subdibula
        Официален YouTube канал: https://www.youtube.com/Subdibula

     

     

        Снимки: Стоян Гребенаров

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    „Поезия без карантина“ – голямото четене пред Столична библиотека

     

     

        В разгара на есента, когато облаците все по-често закриват слънцето, а опасността от нова изолация надвисва над нас, все повече имаме нужда от топлината на думите. Затова на 23 октомври (петък), от 17:30 часа пред главния вход на Столична библиотека (пл. „Славейков“ № 4), точно в навечерието на празника на библиотеката, сме поканили 17 от най-изявените съвременни български поети да споделят своите стихове. Амелия Личева, Анжела Димчева, Бойко Ламбовски, Владимир Левчев, Георги Господинов, Георги Константинов, Иван Ланджев, Иван Христов, Йордан Ефтимов, Калин Терзийски, Кристин Димитрова, Марин Бодаков, Мирела Иванова, Надежда Радулова, Николай Милчев, Роман Кисьов и Силвия Чолева ще прочетат на живо творбите, с които участваха заедно с още десет свои колеги поети в онлайн инициативата „Поезия без карантина“ на Столична библиотека през пролетта, когато всички библиотеки в страната бяха затворени заради карантината. Поетичната атмосфера ще бъде допълнена с музикалните изпълнения на Ели Раданова (вокал) и Венци Дреников (клавишни, програмиране).

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

        Събитието ще се проведе при спазване на противоепидемичните мерки. В случай на лошо време ще бъде преместено в Американския център на Столична библиотека.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Яна Букова – поет на октомври в Столична библиотека

     

     

        На 14 октомври 2020 г. (сряда) от 18:00 ч. Литературният клуб на библиотеката подновява своите месечни инициативи и ще посрещне в поредицата „Поет на месеца“ един творец с впечатляващ индивидуален стил – Яна Букова. Събитието беше предвидено за март, но се отложи поради карантината, а сега ще се проведе на открито, пред библиотеката (пл. „Славейков“ № 4), при спазване на противоепидемичните мерки (в случай на лоши метеорологични условия ще бъде преместено в Американския център на Столична библиотека). Яна е тук от съседна Гърция, където живее отдавна. Тя би могла да бъде представена със същия успех и в някоя от другите поредици на Клуба – „Разказвач на месеца“ или „Преводач на месеца“, но сега фокусът ще бъде върху поетическото й амплоа. За нея ще говори Марин Бодаков, който също е бил поет на месеца, а по време на събитието ще се предлагат книги на авторката с отстъпка.

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

        Яна Букова е поетеса, писателка и преводачка. Родена е в София през 1968 г. и е завършила класическа филология в СУ. Авторка е на книги в различни жанрове: стихосбирките „Дворците на Диоклециан“ (1995), „Лодка в окото“ (2000) и „Минималната градина“ (2006, Атина), сборника с разкази „К като всичко“ (2006, 2018), романа „Пътуване по посока на сянката“ (2009, второ преработено издание 2014), сборника приказки за възрастни „4 приказки без връщане“ (2016). Най-новата й книга, стихосбирката „Записки на жената призрак“ излиза през 2018 г. в издателство „Жанет 45“. Същата година вариант на стихосбирката на гръцки език е издаден в Атина под заглавието „Drapetomania“.

     

        От 1994 г. живее в Атина, където е редактор в списанието за поезия и визуални изкуства „ФРМК“. Като част от ядрото поети, обединени около изданието, е организирала и участвала в множество алтернативни четения, поетични пърформанси и интерактивни литературни акции. Пише критика и теоретични текстове върху проблеми и аспекти на съвременната поетика.

     

        В неин превод са издадени над десет книги съвременна гръцка поезия, както и за първи на български език запазените фрагменти на Сафо, пълното творчество на Гай Валерий Катул и „Питийски оди“ от Пиндар.

     

        Стихотворения и проза от Яна Букова са преведени на дванадесет езика, между които английски, френски, немски, испански и арабски, и включени в множество антологии.

     

        Носителка е на Националната награда за поезия „Иван Николов“ през 2019 г. за стихосбирката „Записки на жената призрак“ и на Националната награда „Христо Г. Данов“ за превод през 2012 г.

     

     

        Снимка: Яна Лозева.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Нощ на литературата 2020

     

     

        Съвременна литература, интересни места, известни лица: такава е НОЩТА НА ЛИТЕРАТУРАТА, която запознава широката публика с откъси от произведения на европейски писатели, изпълнявани от популярни личности на нетрадиционни за четене локации.

     

     

    Плакат!

     

     

        Деветата за България НОЩ НА ЛИТЕРАТУРАТА ще бъде на 7 октомври 2020 г. от 18:00 до 21:30 ч. В София събитието е част от Календара на културните събития на Столична община за 2020 година. Освен столицата, в Нощта на литературата се включват още 13 града в България и десетки населени места в различни европейски страни.

     

        Проектът е иницииран и се организира от Чешките центрове от 2006 г. и постепенно към него се включват градове от различни държави. България става част от международната Нощ на литературата през 2012 година благодарение на Чешкия център в София.

     

        Главни организатори на събитието са посолствата и културните институти на европейските страни (EUNIC България и други), Представителството на Европейската комисия в България, Фондация „Детски книги“.

     

        Медийни партньори са: Програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио, „Въпреки.com”, „ЛИРА.БГ“, „Литературен Клуб“, „Диаскоп“ и NewsArt.

     

        Успешната комбинация от необичайните за четене места, приятното представяне на откъсите и самия литературен текст предлага незабравимо културно изживяване и възможност да се запознаете с творчеството на съвременни европейски автори. Целта на събитието е да повиши обществения интерес към съвременната европейска литература и към нейните идейни и творчески направления. Нощта на литературата показва колко е важно многоезичието и колко голяма е ролята на преводачите от големи и малки езици, а и на издателите.

     

        Нощта на литературата зае важно място в Културния календар на редица български градове и стана неразделна част от него. Във всеки от участващите градове се организират интересни за четене места, където в ролята на четци влизат популярни личности – актьори, радио и телевизионни водещи, музиканти и др. Както и в предишните издания, многообразието от чуждестранни заглавия е голямо и, докато се разхождат из читателските гнезда, слушателите ще чуят откъси от книги, преведени от немски, френски, датски, италиански, сръбски, полски, английски, ирландски, португалски, македонски, чешки, словенски, унгарски, шведски, френски.

     

        За втора поредна година Нощта на литературата се обръща и към по-младата аудитория. Младите читатели над 13 години също са поканени да се впуснат в нощната литературна разходка в София – те могат да посетят читателските гнезда, специално обозначени на картата на събитието или да се запознаят с подходящите за тях книги чрез #Хаштаг тийн маршрут на страницата www.noshtnaliteraturata.com.

     

        Отделно, всеки почитател на Нощта на литературата може да се включи в томбола за спечелване на някоя от прочетените книги. Необходимо е единствено да се посети уебсайта на събитието в периода от 8. до 10. 10.2020 г. и да се попълни формуляр за участие. На 12.10.2020 г. ще бъдат обявени късметлиите.

     

     

     

        Читателски гнезда в София

     

        Открийте интересните и закътани места, разположени в периметъра между бул. „Васил Левски“, бул. „Княз Александър Дондуков“, бул. „Княгиня Мария Луиза“ и ул. „Св. св. Кирил и Методий“. Потопете се във вълнуващата атмосфера на Театър „Наш Свят“, Stanimira Chocolate House, Детски информационен център към археологическата експозиция „Антична Сердика“, Сугестопедична къща „7 ключа“, Фондация „Музикални хвърчила“, Бar Abordage, French 75, MOVE.bg, Sofia Labs, Little Bird Place, Depoo, Playsense, Ceshov Gallery, Български културен център, „При Ирина“, АККК Сердика, зала 2 (подкуполно пространство на Ларгото), Кукли от Тавана и Sito Studio.

     

        За комфорта и спокойствието на всички ще се погрижим в посочените места да бъдат взети необходимите мерки за безопасност. Както всяка година ще разчитаме на нашите незаменими доброволци, които ще раздават и брошури с картата на читателските гнезда и ще напътстват посетителите.

     

        Главни организатори на Нощта на литературата 2020 са: Чешкият център, Австрийското посолство, Посолството на Белгия, Британският съвет, Гьоте-институт, Датското посолство, Представителството на Европейската комисия в България, Посолството на Ирландия, Институтът „Сервантес“, Италианският културен институт, Полският институт, Институтът „Камойш“, Културно-информационният център на Република Северна Македония, Посолството на Република Словения, Унгарският културен институт, Френският институт в България, Посолството на Конфедерация Швейцария, Посолството на Швеция, фондация „Детски книги“.

     

        Актуална информация ще намерите на https://www.noshtnaliteraturata.com/. Последвайте ни във Фейсбук и в Инстаграм - @noshtnaliteraturata.

     

     

        Рекламно видео: https://www.youtube.com/watch?v=viYh9S3CBQo&fbclid=IwAR14CwZKL1pprEhXR6dZ-6BH2yixzlmJiPI0xTtd9pt-fs_6Q8Aylmxx4vs

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Столична библиотека представя с концерт албум на етно-рок групата „Гологан“

     

     

        На 02 октомври 2020 г. (петък) от 18 ч. пред Столична библиотека (пл. „Славейков“ № 4) групата за етно-рок поезия „Гологан“ ще направи официална премиера на единствения си албум, записан през 2007 г. в студио M&D и издаден на компактдиск през 2019 г. с оформление на Иво Рафаилов. В концерта ще участват както основните членове на групата Анджела Родел, Иван Христов и Петър Чухов, така и някои от свирилите с тях в различни периоди музиканти. Очаква се на сцената да излязат Емил Ангелов, Иван С. Вълев, Гриша Маникатов и/или Владимир Бочев. В записите на албума участва също и Емануил А. Видински, но неговото присъствие вероятно ще бъде сред публиката. Групата ще бъде представена от директора на програма „Христо Ботев“ на БНР, литературния критик и журналист Митко Новков.

     

     

    Албумът!

     

     

        Формацията е основана през 2004 г., когато поетите Петър Чухов (електрическа китара) и Иван Христов (кавал, вокали) се събират като решават да експериментират в стила артрок. Идеята им е той да бъде смесен с етно елементи. По-късно към тях се присъединяват Анджела Родел (вокали, тамбура) и Емануил А. Видински (перкусии). През 2006 г. в групата се включват Иван С. Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани). Музикантите използват както съвременни инструменти – електрическа китара, бас китара, барабани, така и традиционни инструменти като кавал, тамбура, тарамбука, двоянка и др. Целта на това смесване на древно и съвременно звучене не е просто да се провокират слушателите като се поставят инструментите в необичайно за тях обкръжение, а да се осъществи един истински контакт между начините на звукоизвличане от различни епохи. Музикантите се опитват да придадат на космополитната рок култура едно специфично локално звучене като по този начин се стремят да обновят музикалната традиция. „Гологан“ са свирили на много места в България, както и в Унгария, Словакия, Австрия, Германия и Македония. През последните години Иван Христов и Петър Чухов изпълняват сами в свой литературно-музикален пърформънс част от репертоара на групата, към който прибавят и нови композиции, някои от които ще прозвучат по време на концерта пред Столична библиотека.

     

        Събитието ще се проведе при спазване на противоепидемичните мерки, а при неблагоприятни метеорологични условия ще се премести в сградата на библиотеката.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Група „Субдибула“ с нов видеоклип на песента „Капка вечност“

     

     

        От група „Субдибула“ продължават да честват 35-годишния си юбилей по нетрадиционен начин – като правят нови видеоклипове на стари техни парчета. Сега на фокус е „Капка вечност“ – експериментална композиция от албума им „Жълто“, издаден през 1993 г. Автор на музиката и текста е Петър Чухов, записът е направен в студио „Субдибула & Клас“ по време на сесията за първия им албум „Бавно“, но смесването е осъществено две години по-късно от Ангел Пенчев в „Субдибула & Диема“ студио и парчето влиза в следващия им албум. В композицията са използвани електронни и акустични инструменти, както и семплирани звуци. Видеото е дело на Венци Дреников, който работи върху него докато ремонтира апартамента си през юни 2020 г.

     

     

        https://www.youtube.com/watch?v=V8s4xD8QLcw

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

    Христо Карастоянов – разказвач на февруари в Столична библиотека

     

     

        Един от големите съвременни български писатели навършва 70 години и на 21 февруари 2020 г. (петък) от 18:30 ч., точно вечерта преди рождения си ден, ще бъде гост в поредицата „Разказвач на месеца“ в Литературния клуб на Столична библиотека (пл. „Славейков“ № 4). За него ще говори сладкодумецът Владимир Янев, литературен критик и историк, есеист, поет и белетрист, дългогодишен преподавател в Пловдивския университет, който през януари също отпразнува седемдесетгодишния си юбилей. Ако искате да пиете словото на Христо Карастоянов направо от извора, да си купите негови книги с отстъпка и да го поздравите за юбилея му – заповядайте!

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

        Христо Тодоров Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 г. в Тополовград. Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол и др. Сега е пенсионер. Негово е откритието, че светът е малък, но Ямбол е голям.
        Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 г. дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”, отличен с награда на празниците за дебютна литература „Южна пролет” в Хасково (1982). Романът му „Аутопия: другият път към ада” беше един от петте нови български романа, номинирани в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане”), наградата на СБП за документалистика, („Записки по исторически наивизъм”), наградата „Златен ланец” за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” за хумористичен разказ и др. През 2012 г. в берлинското издателство „Дитрих” излезе трилогията му „Кукувича прежда” (Teufelszwirn, Roman in drei Buchern, Dittrich Verlag GmbH), а през декември същата година романът „Името” му донесе и наградата „Хеликон”. Същата награда спечели и романът „Една и съща нощ” (2014), по мотиви от който беше създаден спектакълът „Гео” в Народния театър „Иван Вазов”, с режисьор Иван Добчев. „Една и съща нощ” спечели и наградата „Дъбът на Пенчо” за 2014 г., а също и националната литературна награда „Елиас Канети”, 2015. През 2018 г. книгата беше публикувана в САЩ в превод на Изидора Анжел (The Same Night Awaits Us All, Open Letter Books, University of Rochester, 2018).
        Текстове на Карастоянов са включвани в различни антологии у нас и в чужбина.
        По негови разкази е заснет игрален филм: „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков.
        Известен е и като публист – негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания.
        Женен, има син и внуци.
        Живее в Ямбол.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

    Анжелина Пенчева – преводач на февруари в Столична библиотека

     

     

        На 18 февруари 2020 г. (вторник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на библиотеката (пл. „Славейков” № 4) гост в поредицата „Преводач на месеца“ ще бъде доц. д-р Анжелина Пенчева. Един от изтъкнатите преводачи от чешки, в библиографията й са автори като Карел Чапек, Ярослав Хашек, Милан Кундера, Бохумил Храбал и много други. Събитието ще се води от сладкодумния Емил Басат, а представящ ще бъде доц. д-р Добромир Григоров от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

        Анжелина Пенчева е родена на 10 април 1957 г. в гр. София. През 1981 г. завършва специалността Славянска филология, чешки профил в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1998 г. защитава докторат по чешка литература (PhD) в Карловия университет в Прага.
        Работи като референт в Министерството на културата, като редактор в Държавно издателство „Народна култура“ и в Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
        Преподава дълги години като хоноруван асистент в различни университети: СУ „Св. Климент Охридски“, Нов български университет и др. През 2003 г. се хабилитира по специалността Чешка литература и от 1.6.2003 г. до 1.2.2019 г. е доцент по чешка литература и славянски литератури в Югозападния университет в Благоевград. От 2019 г. е преводач на свободна практика.
        Освен основната си академична специализация – чешка литература – Анжелина Пенчева чете лекции по Теория на превода, Превод и редактиране, различни видове специализиран превод и др. Има и редица научни публикации по проблеми на художествения превод.
        Превела е около 40 заглавия чешка проза, сред тях произведения на едни от най-изтъкнатите чешки писатели – Карел Хинек Маха, Карел Чапек, Ярослав Хашек, Бохумил Храбал, Милан Кундера, Иржи Кратохвил, Яхим Топол, Александра Беркова и много други.
        Има голям опит и практика и като преводач на документи, синхронен и консекутивен преводач, вкл. на правителствено ниво и за институции на ЕС.
        Член е на Съюза на преводачите в България (от 2019 г. – член на УС на СПБ) и на редакционната колегия на списание “Хомо Бохемикус”.
        Работила е и като кореспондент на чешкия всекидневник „Право”, на чешката секция на ВВС и на рязлични чешки радио- и телевизионни програми.
        През 2010 г. й е присъдена наградата „Премия Бохемика“ на чешкото Сдружение на писателите за най-добър чуждестранен преводач на чешка литература за въпросната година. През 2019 г. е наградена с Грамота за преводаческата си дейност от Министерството на културата на България.

     

     

        Библиография:

     

        1. Карел Чапек. Ранни разкази. – Хомо Бохумикус, Малка чешка библиотека, № 1, 1995.
        2. Милан Кундера. Смешни любови. – София, Христо Ботев, 1996; 2-о издание София, Колибри, 2005.
        3. Милан Кундера. Непосилната лекота на битието. – София, Колибри, 2000.
        4. Бохумил Храбал. Подстригване. Светла печал. – В сб. Строго охранявани влакове, София, Народна култура, 1985.
        5. Бохумил Храбал. Adagio Lamentoso. – сп. Панорама, № 1-2, 1992.
        6. Владимир Неф. Кралиците нямат нозе (с Андрей Богоявленски). – София, Народна култура, 1987.
        7. Зденек Заплетал. Среднощни бегачи. – София, Народна култура, 1990.
        8. Вацлав Хавел. Слово за Словото. – сп. Панорама, № 3, 1990.
        9. Алекс Кьонигсмарк. Краят на Великия комбинатор (с Владимир Пенчев). – 1993, пиеса, играна няколко години в Народния театър.
        10. Владимир Мацура. Източният Дон Жуан. Игра на лейди Годайва. – Литературен вестник, № 34, 1995.
        11. Владимир Мацура. Гражданинът Монте Кристо. Игра на нещо. – София, Панорама, 2001.
        12. Ян Пелц. Разкази. – Хомо Бохемикус 2/3, 1998
        13. Иржи Кратохвил. Любов моя, постмодерна. – София, Херон прес, 2001.
        14. Александра Беркова. Абсурдия. Убийствена любов. София, Херон прес, 2004.
        15. Ирена Доускова. Как вълците ме изядоха. – София, Колибри, 2005.
        16. Милош Урбан. Сянката на катедралата. – София, Колибри, 2005.
        17. Иржи Кратохвил. Лягай долу, звяр! – София, Колибри, 2006.
        18. Зденек Ротрекл. Светлината идва по мрак. – София, ЕМАС, 2005.
        19. Вацлав Хавел. Largo desolato. – сп. „Панорама“, София, 2005.
        20. Денис Кейн (Зденек Червенка). Обирът на века. – София, Слънце, 2006
        21. Мариан Пала. Записките на чистачката Мод. – София, Колибри, 2007.
        22. Милош Урбан. Седмоцърквие. – София, Колибри, 2008.
        23. Ярослав Хашек. Така е то в Прага. – София, Делакорт, 2011.
        24. Милан Кундера. Животът е другаде. – София, Колибри, 2012.
        25. Яхим Топол. Сестра.– София, Парадокс, 2012.
        26. Ива Прохазкова. Ваканция с магарешки уши. – София, ЕМАС, 2013.
        27. Рената Щулцова. Шифърът на крал Карл. – София, ЕМАС, 2014.
        28. Ива Прохазкова. Портокалови дни. – София, ЕМАС, 2015.
        29. Иржи Кратохвил. Лека нощ, сладки сънища. – София, Парадокс, 2014.
        30. Иржи Кратохвил. Авион. – София, Парадокс, 2015.
        31. Вацлав Клаус. Къде започва утре. – София, Изток –Запад, 2012.
        32. Михал Вивег. Мафия в Прага. – София, Парадокс, 2013.
        33. Михал Вивег. От Храда вее мраз. – София, Парадокс, 2014.
        34. Катержина Тучкова. Богините от Житкова. – София, Парадокс, 2015.
        35. Ян Немец. История на светлината. – София, Колибри, 2016.
        36. Владимир Парал. Любовници и убийци. – София, Парадокс, 2017.
        37. Бохумил Храбал. Прекалено шумна самота. – София, Колибри, 2018.
        38. Иржи Кратохвил. Нощни работи. – София, Парадокс, 2019.

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Иван Ланджев - поет на месец февруари в Столична библиотека

     

     

        На 13 февруари 2020 г. (четвъртък) от 18:30 ч. в Литературния клуб на библиотеката (пл. „Славейков” № 4) ще гостува най-младият поет на месеца досега, който е и най-младият носител на наградата „Орфеев венец“ (2019). Той ще бъде представен от Катя Атанасова, ще чете свои стихове, а Илко Биров с китара и глас ще спаси положението, ако не върви добре.

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

        Иван Ланджев е роден през 1986-а, но все още минава за млад поет. Kъм 2056-а обещава да е вече „обещаващ“.
        Завършва философия, но става доктор по руска литература. А преподава творческо писане.
        Кандидат-майстор на спорта по шах. Но не може да играе карти.
        Тренира пет години бокс – но все още минава за хубав.
        Десет години се прави на сценарист. A сега се прави на творчески директор в рекламна агенция.
        Дотук има три стихосбирки. Но и една книга за Толстой.
        През 2019-а получава наградата „Орфеев венец“.
        Лауреат е и на други награди за поезия („Веселин Ханчев“, „Южна пролет“, „Владимир Башев“) – и въпреки че има наглостта да не ги връща, не всички в литературата ни го мразят. Някои дори го обичат. Той обича всички.
        Стиховете му са публикувани на различни езици. Но той упорито обича българския. От големите любови в живота му, тази продължава да е споделена, твърдят хора, които си врат носа навсякъде.

     

     

        Книги:

     

        Поезия
        „По вина на Боби Фишер“ (2010)
        „Ние според мансардата“ (2014)/„Wir Mansardenmenschen“ (Berlin, 2017)
        „Ти, непрестанна новина“ (2018)

     

     

        Хуманитаристика

     

        „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017)

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Емил Андреев – разказвач на месец януари в Столична библиотека

     

     

        За българския северозапад се говори като за срaвнително изостанал в икономическо отношение район, но той ни е дал значими писатели. Един от тях е Емил Андреев, с когото през новата година започва поредицата „Разказвач на месеца“. Събитието ще е на 22 януари 2020 г. (сряда) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека (пл. „Славейков“ № 4) като модератор на събитието ще бъде телевизионният водещ Георги Ангелов, а представящ – проф. Иван Станков. Ще се предлагат и книги на автора, на които ще можете да си вземете автограф. Заповядайте!

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

     

        Писателят Емил Андреев е роден на 1 септември 1956 г. в крайдунавския град Лом, България.
        Завършил е английска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Велико Търново, и е специализирал журналистика в СУ „Климент Охридски“ – София.
        Работил е като учител, журналист, преподавател и преводач. Бил е главен редактор на „Ломски вестник“ и икономически директор на националния седмичник за хумор и сатира “Стършел”. Преподавал е английски език в Богословския факултет на СУ „Климент Охридски“. Бил е още редактор във българо-норвежка фирма за субтитриране на филми от каналите “Холмарк”, “Дискавъри” и “Анимъл планет”. От 2001 г. е на свободна писателска практика.
        През 2010 г. известният български кинорежисьор Станимир Трифонов засне по романа му „Стъклената река“ игрален филм с международно участие. В него играят: Наталия Дончева, Стефан Данаилов, Стефан Вълдобрев, Иван Ласкин, Захари Бахаров, Лидия Инджова, Невена Мандаджиева и др.
        Андреев е носител на редица награди и отличия, сред които международната награда Вик за роман на годината (2005) със „Стъклената река“ и националната награда Хеликон за романа „Проклятието на жабата“. Номиниран е за наградата Елиас Канети, както и за литературните отличия Балкани и Европа.

     

        Литературни произведения:

     

        1996 – „Ломски разкази“
        1998 – „Късен сецесион“, роман
        1999 – „Островът на пияниците“, разкази (преведени на полски)
        2002 – „Да убиеш премиер“, пиеса
        2003 – „Иманяри“, пиеса
        2004 – „Стъклената река“, роман (преведен на повече от 5 езика)
        2005 – „Стъклената река“, второ издание (филмиран през 2010)
        2006 – „Ломски разкази“, второ издание (преведени на полски)
        2006 – „Проклятието на Жабата“, роман
        2007 – „Вълшебната лодка на Жъц“, пиеса
        2010 – „Лудия Лука“, роман
        2015 – „Боби Блажения и Другия американец“, разкази и повести
        2016 – „Нашата книга“, роман

     

     

        Номинации и награди:

     

        2007 – Годишна награда ХЕЛИКОН за „Проклятието на Жабата“
        2007 – Номинация за наградата БАЛКАНИКА за „Стъклената река“
        2006 – Номинация за най-добър източноевропейски роман за „Стъклената река“
        2005 – Наградата VICK за роман на годината за „Стъклената река“
        2005 – Награда на читателите за романа „Стъклената рекa“

     

     

        Сценарна дейност:

     

        Автор на сценариите за игрални филми:„Загадката на Верн“, „Стъклената река“, „Проклятието на жабата“ и „Боби Блажения“; съавтор на сериалите: „Под прикритие“ (сезон 2) и „Четвърта власт“; сценарист на документалния филм: „Разказ за Светогорската светлина“.

     

     

        Филми:

     

        „Стъклената река“ – 2010
        „Боби Блажения“ – 2020

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Издателство „Лист“ в поредицата „Издателски вечери“ на Столична библиотека

     

     

        Събитието ще е на 15 януари 2020 г., сряда, от 18:30 ч. в Литературния клуб на библиотеката (пл. „Славейков“ 4). В представянето ще участват главният редактор на издателството Гергана Димитрова, а също художничката Капка Кънева и преводачът Стефан Русинов. Ще се продават книги от каталога на „Лист“ с 20 % отстъпка. Заповядайте!

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

     

     

        Издателство „Лист” се появи в родното книгоиздаване преди малко повече от 3 години и веднага заяви присъствието си с ясно зададена стратегия и качество на изданията си. Каталогът на издателството е изграден с мисълта за цялостност и концептуални връзки между различните книги и поредици. В каталога на „Лист” присъстват имена като Дино Будзати, Сол Белоу, Джон Барт, Франк О’Конър, Сам Шепърд, Джордж Сондърс, Том Улф, Кендзабуро Ое, Колсън Уайтхед с легендарни романи и разкази. Някои от преводите вече имат награди – една „Христо Г. Данов“, три „Кръстан Дянков“ и три от Съюза на преводачите.
        Философската поредица на „Лист” включва текстове, които са важни за обществото и развитието му. Засега в нея влизат „Утопия” от Томас Мор, „Левиатан” от Томас Хобс и „За обществения договор” от Жан-Жак Русо.
        Емблематична за издателството е серията „Детски шедьоври от велики писатели”. Тя е изградена от малки текстове, които прочути писатели за възрастни са писали за своите деца, внуци, деца на свои приятели, а понякога по поръчка. Всяка от книгите е илюстрирана от различен български художник. Преводачът и художникът се избират според текста, за да бъде всяка книга единно цяло. Досега в поредицата влизат произведения на Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Мери Шели, Е. Е. Къмингс, Дилън Томас, Тед Хюз, Силвия Плат, Джейн Остин, Олдъс Хъксли, Даниил Хармс, Осип Манделщам, Гъртруд Стайн, Анатол Франс, Валери Петров и др. „Детски шедьоври от велики писатели“ е носител на наградата „Златен лъв” на Асоциация „Българска книга“ и две „Христо Г. Данов”. Илюстрациите за книгата на Тед Хюз донесоха международно отличие за художничката Капка Кънева на Московския панаир на книгата през 2019 г.

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

    Силвия Чолева – поет и разказвач на месец декември в Столична библиотека

     

     

        Една от най-разностранните личности в съвременния литературен пейзаж у нас, член на Обществения съвет на Столична библиотека, ще гостува в Литературния клуб на 4.12.2019 г. (сряда) от 18:30 ч. Силвия Чолева ще бъде представена от своя колега поет и журналист Марин Бодаков, ще чете и ще отговаря на въпросите на Николай Бойков, както и на тези на своите читатели и почитатели. Заповядайте!

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

         Фотография: Свобода Цекова

     

     

     

        Силвия Чолева (1959, София) е поет, писател, издател и журналист. Първата й книга "Старо огледало" излиза в самиздатското списание "Мост". Има публикувани шест стихосбирки: "Детето на глухонемите", "Вход", "Внимателно", "Картички" и "Писма", „От небето до земята“, две книги с фрагменти – "Зими и лета" и "Отиване Връщане". Издала е романа „Зелено и златно“ (2010) и сборника с разкази „Гошко“ (2013). Автор е на три пиеси - "Ела, легни върху мен", "Името, твоето име" и "Авариен изход". Две от тях имат реализация като радиопиеси, а "Ела, легни върху мен" и на сцена. Съсценарист заедно със Светла Цоцоркова на късометражния филм „Майка ми“ с режисьор Светла Цоцоркова. Поезията й е превеждана на различни езици, участвала е във фестивали на поезията.

     

        Носител на Националната награда за поезия „Иван Николов”, наградата „Хр. Г. Данов” - за представяне на българската литература, Почетен знак "Златен век", печат на Симеон Велики на Министерство на културата и др.

     

        Работи в БНР, програма „Христо Ботев”, където води предаване за култура. Води и рубрика в предаването „Библиотеката“ на БНТ.

     

        Била е съредактор на списанието за българска литература „Сезон” заедно с Иван Теофилов и гл. редактор на „алтера” – списание за пол, език и култура, редактор в „Литературен вестник“. Водила е рубрика "Коктейл Молотов" във в. „Стършел“ и рубрики за книги в различни издания като „Егоист“, High Flight, „Една седмица в София“ и други. Преподавала е в СУ „Св. Климент Охридски“ и в НБУ.

     

        През 2012 г. основава заедно с Иглика Василева и Калоян Игнатовски Издателство за поезия „ДА“.

     

        Омъжена, с две деца.

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

    Рада Панчовска – поет и преводач на месец октомври в Столична библиотека

     

     

        За първи път една и съща личност ще обедини две от поредиците на Столична библиотека и това е известната наша поетеса и преводачка от испански език Рада Панчовска, която тази година празнува и юбилей. Тя ще гостува в Литературния клуб на библиотеката (пл. „Славейков“ № 4) на 29.10.2019 г. (вторник) от 18:00 ч. За поетичното й амплоа ще говорят доайенът на съвременната българска поезия Иван Теофилов и поетът, литератор, журналист и преподавател в НБУ доц. Йордан Ефтимов, а върху преводаческите й превъплъщения ще хвърли светлина друга наша изтъкната испанистка, която вече е била преводач на месеца – Лиляна Табакова. Заповядайте!

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

         Снимка: Нева Мичева

     

     

     

        Рада Панчовска е родена на 16 август 1949 г. в с. Оборище, през 1953 г. се премества да живее в гр. Панагюрище, където завършва гимназия със златен медал. Следва българска филология с втора специалност руски език и факултативно испански и след завършването си през 1973 г. работи като редактор във в-к „Оборище“ (Панагюрище). От 1974 до 1977 г. е филолог-специалист в Института за български език към БАН, София, след което работи надомно до 1999 г., когато основава издателството си „Проксима-РП“. Член е на Сдружението на български писатели и на Съюза на преводачите в България (СПБ), както и член-основател на Свободно поетическо общество и на Асоциация на испанистите в България.

     

        Поетическият й дебют е в поредицата „Смяна-81“ на издателство „Народна младеж“ през 1981 г. Автор е на книгите с поезия „Всеки ден“ (1984), „На белия свят“ (1992), „Кратки срещи“ (1993), „Убягващи впечатления“ (1994), „Аритмии“ (1996), „Приписки към антологията на съвременна испанска поезия „Гласове на жени“ (1997, двуезична), „50 стихотворения“ (1999, избрано; 2001, избрано, двуезична), „Анонимният успех“ (2001), „Обратно броене“ (2007), „Стени и мостове“ (2011) и „Космически елегии“ (2018). Участва в изработването на „Честотен речник на българската публицистика“ (1995, 2001).

     

        Превела и публикувала е повече от 40 книги и антологии с поезия и есеистика от испански език и 2 книги с поезия от английски език, съвместно, както и българска поезия на испански език, в сътрудничество. Нейни стихове са превеждани на испански, английски, немски, словенски, румънски, македонски, руски, гръцки, босненски, унгарски, персийски.

     

        Отличавана е с Наградата за превод (1998) на СПБ, заедно с Център за изкуства Сорос, за „Поезия“ - избрано от Мария Виктория Атенсия и за антологията на съвременна испанска поезия „Гласове на жени“; номинирани за награда „Христо Г. Данов“ (2001) са есеистиката от Ана Мария Навалес „Разкази от Блумсбъри“, „Поезия“ – избрано от Анхел Гонсалес и сборник творби от Мария Виктория Атенсия „Стихотворения 1955-2000“. Преводът на пиесата „Отсъстващият си е вкъщи“ от Лопе де Вега (2001) е поставян на сцена в София и Ямбол под заглавие „Грешки от любов родени“. „Поезия“ - избрано от Луис Фелипе Виванко (2007) е отличена с наградата на СПБ за 2008 г., а през 2004 г. за организирането на „Маратон на испанската литература“ е отличена със специална награда на IХ Салон на изкуствата на НДК. Носител е на Наградата за цялостно творчество на СПБ за 2014 г., на Националната награда за поезия „Николай Кънчев“ (2018) за „Космически елегии“ и на Наградата на Международния Поетически Фонд „Поети от други светове“ (Испания, 2018).

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Научна конференция за Йордан Радичков

     

     

        Празничният цикъл „Радичкови дни“ ще приключи с първата научна конференция, посветена на творчеството на Йордан Радичков.

     

        Тя ще се проведе на 28-и март 2019 г. от 10:30 часа в Театралното студио на „@лма @лтер“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ще продължи до вечерта.

     

        В нея ще се включат проф. Георги Каприев, проф. Инна Пелева, проф. Клео Протохристова, доц. Бойко Пенчев, доц. Деян Статулов, д-р Николай Петков, Николай Табаков, Маргарита Младенова, Иван Добчев.

     

        Конференцията е отворена за всички посетители. Тя ще проследи пътя на Йордан Радичков в литературата, киното и театъра.

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Издателска къща „Жанет-45“ издава стихосбирка срещу насилието над жени

     

     

        За 8 март, Световния ден на жената, Издателска къща „Жанет-45“ започва кампания срещу насилието над жени с издаването на стихосбирката „3/4 любов“.

     

        Представянето на книгата ще бъде на 6 март 2019 г., сряда, от 19:00 ч. в Гьоте институт - София, където издателят Манол Пейков и авторите Димана Йорданова, Димитър Кенаров, Иван Ланджев, Лили Йовнова, Петър Чухов, Надежда Радулова ще говорят за каузата и за причината тази книга да бъде издадена.

     

        Причината за започването на кампанията е стряскащата статистика за броя на жените, които са били жертви на домашно насилие – една на всеки четири българки. За да повдигне темата за този проблем, книгата използва един от символите на любовта – поезията. Чрез нея издателството иска да покаже как не трябва да изглежда любовта, затова и всяко 4 стихотворение в стихосбирката не е свързано с любов, а точно обратното – то показва болката и унижението, през което 1/4 от жените в България са преминавали.

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Литературната рок банда „LaText“ посреща есента с „Толкова много неща“ и с ново видео

     

     

    LaText

     

     

        Литературната рок банда LaText посреща новия сезон с ново видео към песента „Толкова много неща“, която ще бъде част от следващия им краткосвирещ албум.
        Парчето е в отличителния за групата poetry rock стил, който този път съчетава деликатността на поезията и меланхолията на рока с нео блус елементи. Стиховете в него са на Петър Чухов, а музиката и аранжиментът – на цялата група.
        Темите в „Толкова много неща“ напълно съответстват на сезона, в който се прощаваме с фриволността на лятото и посрещаме купищата задачи. Клипът към песента е поредица от абстрактни картини и мини сюжети, дело на визуалния артист Мери Адам.

     

     

        https://www.youtube.com/watch?v=X2X1CAACKJ0

     

     

        LaText са Петър Чухов (поезия, глас, китара), Елена Пенева (вокал, текстове, синтезатор), Иван С. Вълев (бас, глас, поезия) и Гриша Маникатов (ударни). За шестгодишното си съществуване са свирили на над 10 фестивала в цяла България, както и в множество клубове за музика на живо. Често на сцената с групата излизат като гости и други поети и музиканти от България, САЩ, Нова Зеландия и др.
        През 2014 г. „ЛаТекст“ печелят наградата на слушателите на конкурса за нова българска песен на БНР „Златна пролет” с парчето си „Shoot Me Again”, към което правят видеоклип, а същата година издават и дебютното си EP „Само“, съдържащо 7 парчета.
        Тази година LaText са готови и със следващите си песни, които съвсем скоро ще бъдат издадени и представени в цялостен формат. Всички те са записани в Zero Project Studio, като смесването и мастерирането са минали през пулта на Владимир Бочев.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Иглика Василева - преводач на октомври в Столична библиотека

     

     

        На 8 октомври 2018 г. (понеделник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека, пл. „Славейков” № 4, започва новата поредица „Преводач на месеца“ – по подобие на придобилите популярност през последните години „Поет на месеца“ и „Разказвач на месеца“. Началото слага известната наша преводачка Иглика Василева, благодарение на която имаме възможност да четем много от шедьоврите на англоезичната литература на български. В събитието ще се включат също поетесата Надежда Радулова, както и Биляна Курташева, преподавател в Нов български университет, които самите са преводачи от английски. Входът е свободен, а някои от преведените от ИГЛИКА ВАСИЛЕВА книги ще бъдат изложени във витрина на втория етаж в Направление „Обслужване на читатели” през целия месец октомври.

     

     

        ИГЛИКА ВАСИЛЕВА е родена през 1947 г. в София. През 1971 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност английска филология. Работила е в Българска телеграфна агенция, Списание „Панорама“ (орган на Съюза на преводачите в България), в издателство „Народна култура“ и в Издателство „Златорогъ“. Публикациите й в периодичния печат са свързани предимно със съвременната англоезична литература – нови книги, тенденции, литературни награди. Повечето от авторите, които е превеждала от английски на български представляват принос към нашата култура: разкази и романи от Съмърсет Моъм, Е. Л. Доктороу, Енциклопедия на традиционните символи, Пол Остър, „Простори на демокрацията“ и “Дни образци” от Уолт Уитман, „Към фара”, „Вълните“, „Орландо“, „Собствена стая”, „Три гвинеи” и други от Вирджиния Улф, романи от Владимир Набоков, Греъм Грийн, Хенри Джеймс, Лорънс Дърел, Айрис Мърдок, Ивлин Уо, „Одисей“ от Джеймс Джойс и др. Носител е на наградата за превод на Съюза на преводачите в България за 1993, 1998 и 2006 година. През 1998 и 2004 г. е наградена от Министерството на културата с Почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура. През 2003 и 2004 получава наградата за художествен превод „Христо Г. Данов“.

     

        В момента е хоноруван преподавател в Магистърска програма „Преводач-редактор“ във Факултета по славянски филологиии, както и във и във Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св.Климент Охридски“.

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

     

        Преводи (хронологично):

     

     

        Лив Улман: „Промяна”
        Елия Казан: „Споразумението”
        Съмърсет Моъм: „Острието на бръснача”, „Цветният воал”, „Магьосникът”, „Ашендън”, Разкази
        Уилям Уортън: „Гордост“
        Сборници: „Ирландски разказвачи” и „Избрани ирландски разкази – 2001”
        Разкази от Анджела Картър
        Разкази от Мери Лавин в два тома
        Е.Л.Доктороу: „Жития на поети”, „Били Батгейт”, „Призраци в Ню Йорк”, „Хомър и Лангли“, „Цялото време на света“
        Уилям Уортън: Гордост
        Пол Остър: „Нюйоркска трилогия”, разкази, „Лунен дворец“, „Нощта на оракула”, „Бруклински безумства“, „Музика на случайността“, „Човек на тъмно“, „Левиатан“, „4 3 2 1“
        Джанет Уинтерсън: “Страстта”, разкази
        Айрис Мърдок: „Святата и скверна машина на любовта“, „Падение, но с чест“, „Поверително удоволствие“, „Времето на ангелите“
        Пат Конрой: „Принцът на приливите”, „Блус в лятна нощ”
        Грегъри Норминтън: „Корабът на глупците“
        Енциклопедия на традиционните символи от Дж.К. Купър
        Джоузеф Кембъл: „Силата на мита”
        Греъм Грийн: „Силата и славата“
        Уолт Уитман: „Простори на демокрацията”, „Дни-образци”, „Събрано” (есета)
        Владимир Набоков: „Вълшебникът”, „Истинският живот на Себастиан Найт“, „Прозрачни неща“
        Вирджиния Улф: „Към фара”, „Собствена стая”, „Три гвинеи”, „Годините“, „Вълните“, „Между действията“, „Стаята на Джейкъб“, „Орландо“, „Далечно плаване“, „Литературни есета“, „Нощ и ден“, „Избрани разкази“.
        И. Б. Сингер: “Робът”, „Приятел на Кафка“
        Иън Макюън: „Почивка в чужбина”, „Неумолима любов”, „Дете във времето“, „Невинният“
        Лорънс Дърел: „Александрийски квартет”, „Пещерата на Просперо”
        Ивлин Уо: „Шепа прах”
        Хенри Джеймс: „Какво знаеше Мейзи“, „Примката на призрака“
        Майкъл Кънингам: „Часовете”, „Дни-образци”
        Джон Банвил: „Мефисто”, „Морето“, „Недосегаемият“, „Древна светлина“, „Безкрайностите“
        Айрис Мърдок: „Италианското момиче”, „Святата и скверната машина на любовта”, „Падение, но с чест”
        Хенри Джеймс: „Примката на призрака”
        Джеймс Джойс: „Одисей”
        Том Стопард: „Аркадия”

     

        Награда за най-добър англоезичен превод на Съюза на преводачите в България за 1993 („Гордост“ Уилям Уортън) и за 1998 (Доктороу)

     

        Почетна грамота на Министерство на културата за принос в развитието на българската култура за 1998 г. и 2004 г.

     

        Национална награда „Христо Г. Данов“ за литературен превод за 2003 г. (Хенри Джеймс „Примката на призрака“) и за 2004 г. („Одисей“ на Джеймс Джойс)

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

    Петър Денчев, „Превъртане“, Изд. „Жанет-45“

     

     

    Корица на книгата

     

          „Превъртане“ е новата книга на режисьора и писател Петър Денчев, който през 2007 г. печели наградата за нов български роман на Фондация „Развитие“ за „Тъй, както мъж целува жена, която обича“.

     

         „В своите нови творчески търсения Петър Денчев разгръща едно интригуващо съвременно моралите. Това е изключително тежък, труден за провеждане опит да се вгледаме в същността на съвременното, на нашия живот тук и сега, със следите от неговите нравствени основания. И - най-вече - с опита на смъртта като вездесъщ и неумолим арбитър, но и като ваятел на човешкото. Опитът на Петър Денчев представлява особена ценност с начина, по който единичното, автоматизираното в процеса на живеенето и всекидневните стереотипи са обобщени до проблемите на съществуването. Наред с това „Превъртане“ показва как психосоматичните вкаменелости в човешкото поведение имат не просто своята история и вътрешна мотивация, но и свое „кръжащо“ унаследяване.“ - Борис Минков

     

     

         Петър Денчев, „Превъртане“, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2021 г.

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Петър Чухов, „Запокитеност“, Изд. „Жанет-45“

     

     

    Корица на книгата

     

         Сборникът „Запокитеност“ включва първите пет стихосбирки на Петър Чухов, написани и издадени (с едно изключение) през периода 1995 - 2000 г.

     

     

         Стилът му е музикален и изчистен до краен предел, като съдържанието е сгъстено за сметка на обема. Поезията му изразява широка гама от настроения – от тънка ирония и хумор до екзистенциална драма и възвишена трагика. Много често втвърдени клишета от ежедневния език, европейската култура или българската литература биват преосмислени, преобърнати и иронизирани в стихотворенията му, като по този начин постигат обновяване на традицията.

     

         Иван Христов, Институт за литература към БАН

     

     

         Думите му, станали поезия заради нас самите, неговите читатели, напомнят, че не бива да забравяме или неглижираме потенциала на собствената си прямота.

     

         Мариана Тодорова в liternet.bg

     

     

         Авторът е взрян в личното си преживяване с хладнокръвното любопитство на изследовател, открил непозната буболечка. Изненадан е от своето откритие, както и от факта, че продължава да открива неизследвани в спектъра емоции и нови сетива в себе си.

     

         Тони Теллалов в litclub.com

     

     

     

     

         Петър Чухов, „Запокитеност“, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2021 г.

     

     

     

     

     

    ---

     

     

    Петър Чухов, „Есенен Великден“, Изд. „Жанет-45“

     

     

    Корица на книгата

     

         „Няма друг в българската поезия от началото на 21 век, чийто почерк толкова внимателно да работи върху преобръщането на всекидневните гледки и ситуации в смислови бездни и височини. Чухов опитомява света, като го преобразява по целия вертикал от възможни значения.
         Независимо дали се изкачва нагоре (към Бога), или слиза надолу (към Ада), Петър Чухов знае пътя – и за двете се изискват уменията на алпинист, който, вместо върху обезопасяващо въже, издевателстващо се люлее върху въжения мост на поетическата ирония.“

     

         проф. д.н. ПЛАМЕН ДОЙНОВ, поет, драматург, литературен историк и критик, ректор на Нов български университет

     

     

     

     

         Петър Чухов, „Есенен Великден“, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2021 г.

     

     

     

     

     

    ---

     

    Петър Чухов, „Камуфлаж“, Изд. „Жанет-45“

     

     

    Корица на книгата

     

          „Камуфлаж“ е дванадесетата книга на Петър Чухов, който има издадени още едно томче с проза, девет стихосбирки и книга за деца. Освен това пише музика и текстове и свири в етнорок групата „Гологан”, Par Avion Band и групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“, с която представя стиховете си.

     

         „Деликатна, фина, нежна, ранима проза. Петър Чухов не се бои да представя героите си малко слаби, малко смешни, понякога беззащитни. Защото знае: не е слабост да си слаб, слабост е да се правиш винаги на силен. Е, той не се прави, героите му не се правят, а се движат през света такива, каквито са – накърними, накърнени, но и остроумно изобретателни. Книга, пълна с блестящи хрумки и с уязвима топлота – един „камуфлаж“, от какъвто се нуждае всяко живеене. И твоето също, драги читателю, затова – прочети тези разкази, няма да съжаляваш!“

                                            Митко Новков

     

     

                   „Поетът Петър Чухов е написал блестяща книга с проза. Включените в „Камуфлаж“ разкази и кратък роман са образци за творческо отношение към словото. В книгата има и поезия, и музика, и истинска стоманена белетристика със сюжет и истории. В това няма нищо чудно – защото самият Чухов освен поет е и музикант, и разказвач. В „Камуфлаж“ всичките валенции на словото са отворени. В „Камуфлаж“ всяко изречение звучи като хайку. В „Камуфлаж“ виждаме как въглеродът на думите се превръща в диаманти. Книга за истински ценители.“

     

                                            Деян Енев

     

     

          „От пронизващата острота на детския спомен до трогателната крехкост на снежните човеци в суровия казармен свят, прозата на Петър Чухов е богата на внушения и намеци, на тихи кризи и уж преглътнати болки. Разбира се, тук са и чудните хрумвания, и остроумните закачки, които така ярко нашарват неговата поезия. Но, парадоксално наглед, прозата му сякаш е по-лична, по-вглъбена, и зад ирониите й дебнат рововете на оголена, дълбока чувствителност.“

     

                                            Ангел Игов

     

     

         Информация за сборника и представянията му в различни градове, както и други събития около него, можете да намерите тук: https://www.facebook.com/tchouhovcamouflage

     

     

     

     

         Петър Чухов, „Камуфлаж“, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2014 г.

     

     

         От 15-ти декември 2014 г. по книжарниците!

     

     

         Прочетете един от разказите в книгата, публикуван преди излизането й в „Литературен клуб“!

     

     

     

     

     

    ---

     

     

    Антонио Табуки, „Изгубената глава на Дамашсену Монтейру“, Изд. „Алтера / Делта Ентъртейнмънт“

     

     

    Корица на книгата.

     

         През 90-те години на ХХ век в Порту, "северната столица" на Португалия, е извършено грозно убийство. Млад репортер от лисабонски таблоид пристига да отрази разследването, както и сам да се разрови в историята. Постепенно неприязънта му към непознатия град и неохотата да се ровичка из чуждите мръсни ризи претърпяват коренна промяна. за това му помагат осъзнаването че "отделният човек е абсолютно необходим на всички останали и всички са абсолютно необходими на отделния...", както и срещите с портуанци: стария циганин Маноло, хазяйката с "интересно" минало дона Роза, адвоката на онеправданите с непроизносимо име... Животът като пасианс; законът като двуостро оръжие; Лукач срещу Лотман, Лапалис срещу Дон Кихот; Де Куинси, Ханс Келзен, Жан Амери... - "Изгубената глава на Дамашсену Монтейру" е богат на теми и препратки роман, в който са оголени някои от порочните механизми на държавите, свикнали да създават и потулват проблемите, вместо да ги решават.

     

     

     

     

         Антонио Табуки, „Изгубената глава на Дамашсену Монтейру“, пр. Нева Мичева, Изд. „Алтера / Делта Ентъртейнмънт“, С., 2013

     

     

         От септември 2014 г. по книжарниците!

     

     

         Прочетете откъс от романа, публикуван в „Литературен клуб“!

     

     

     

     

     

    ---

     

     

    Труман Капоти, „Закуска в „Тифани“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

          „Тифани“ е изключително изискан, скъп и прочут бижутериен магазин в Ню Йорк, разположен на Пето Авеню № 727, който се превръща в истинска легенда, и то в световен мащаб, след романа на Труман Капоти „Закуска в „Тифани“ (публикуван през 1958 г.). Романът се превръща в знаковото произведение на големия писател и го прави жив класик. Критиците твърдят, че дори да не беше написал нищо друго, Капоти би се наредил сред най-големите имена в световната литература само със своята „Закуска в „Тифани“. Романът получава такава известност, че сега бижутерийният магазин се рекламира чрез него и чрез едноименния филм по сценарий на Капоти. Изпълнението на Одри Хепбърн в „Закуска в „Тифани“ се смята за най-доброто в цялата й кариера. Филмът пожънва невероятен успех, отнася голям брой номинации и „Оскари“ и се превръща в една от класиките на века.

     

          Главната героиня Холи Гоулайтли (името означава „стъпваща леко“) обича да ходи в Тифани, защото там всичко е тъй красиво. Холи, ефирна като името си, преминава през живота с лекотата на безименната котка, намерена от нея, но въпреки всички усилия да живее само в днешния ден тя носи неизбежния отпечатък на своето минало като всички хора на този свят.

     

     

     

     

         Труман Капоти, „Закуска в „Тифани“, пр. Нели Доспевска, Изд. „Колибри“, С., 2013

     

     

         От 17-ти юни 2013 г. по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

         Прочетете откъс от романа, публикуван в „Литературен клуб“!

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Милорад Павич, „Вратите на съня“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

         Не трябва да правим от истината литература, а от литературата – истина“. Тези думи на Милорад Павич, послужили като мото на настоящия сборник с разкази, дават най-точна представа за мощната енергия на неговото въображение, способно да преоткрива и прекроява цели светове. Редица от включените разкази са емблематични за автора, други представляват синтез на идеи, разгърнати в сложната структура на неговите романи, трети дават нов поглед към вече познати образи, топоси и теми, защото Павич не търпи ограничения в постмодернистичната свобода, с която борави с литературния, историческия и житейския материал. В неговите текстове се преплитат сънища, натрапчиви мисли, истории, легенди и цитати, за да създадат един неповторим свят, където границите между въображение и реалност, насладата от четенето и насладата от живеенето непрекъснато се губят, така че подбраните тук разкази предоставят на многобройните му почитатели и ценители своеобразна карта на търсенията, любимите места, сенчестите мисли и светли открития на един от най-известните сръбски писатели на ХХ век.

     

         Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от 17-19 век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст.

     

     

     

     

     

         Милорад Павич, „Вратите на съня“, пр. Русанка Ляпова, Изд. „Колибри“, С., 2012

     

     

         От 2-ри юли 2012 г. по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

         Прочетете един от разказите от „Вратите на съня“, публикуван в „Литературен клуб“!

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Бохумил Храбал, „Обслужвал съм английския крал“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

         Чешкият писател Бохумил Храбал (1914–1997) не само се нарежда до Хашек и Чапек като едно от най-талантливите пера на родината си, но и сред литературните величия на ХХ век. Романът „Обслужвал съм английския крал“ (написан през 1971 г., но публикуван едва през 1989 г.) е може би най-значимата му творба. Книгата е забранена в Чехословакия и мнозина отиват в затвора заради опитите си да я разпространяват нелегално във вид на машинописен текст. Изцяло в традицията на чешкия хумор, „Обслужвал съм английския крал“ разкрива морала и прищeвките на комунистическото общество чрез кариерата на един сервитьор.

     

         Романът проследява съдбата на един младеж от 20-те до 50-те години на миналия век, невероятните превратности, които му поднася животът, възходите, паденията и примиренията му, изборите и съмненията му, като ги вплита в бравурна калейдоскопична картина на европейската история от смутната първа половина на века. Изискана наслада за ценителите на качествената европейска проза е неподражаемият език на Храбал, близък до спонтанната говорима реч, както и уникалният му свят, където се редуват драстично и поетично, фантастично и натуралистично, ангелски нежно и животински свирепо; свят, в който „невероятното става реалност“.

     

     

     

     

     

         Бохумил Храбал, „Обслужвал съм английския крал“, пр. Васил Самоковлиев, Изд. „Колибри“, С., 2012

     

     

         От 11-ти юни по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

         Прочетете откъс от „Обслужвал съм английския крал“, публикуван в „Литературен клуб“!

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

    Марио Варгас Льоса, „Кой уби Паломино Молеро?“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

         Льоса е автор на няколко романа с криминална интрига, сред които и „Кой уби Паломино Молеро?“. Издържан в най-добрите традиции на детективския жанр, романът започва с брутално убийство, загадъчно потулено от военната бюрокрация, което ни връща в Перу от 50-те години на XX век. Жертвата е Паломино Молеро, новобранец от военновъздушната база в Талара, намерен обесен със следи от жестоки мъчения. Решени да разкрият престъплението, лейтенант Силва и неговият помощник Литума пренареждат пъзела на невъзможната любов между бедния метис и богато бяло момиче, дъщеря на полковник от военната каста в свят, в който властта и корупцията успяват да превърнат истината в множество различни истини. Неочакваните поврати в повествованието, комичните ситуации и разказваческото майсторство на големия перуански писател създават напрежението, присъщо на всеки трилър, а краят му потвърждава печалната истина, че колкото и да се старае, честният индивид е безсилен срещу мощните структури на корумпираната власт. Варгас Льоса използва структурата на криминалното повествование, за да изследва тъмната страна на човешката природа, корупцията и класовите предразсъдъци в перуанското общество от средата на миналия век.

     

     

     

     

     

         Марио Варгас Льоса, „Кой уби Паломино Молеро?“, пр. Емилия Юлзари, Изд. „Колибри“, С., 2012

     

     

         От 18-ти юни по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

         Прочетете откъс от „Кой уби Паломино Молеро?“, публикуван в „Литературен клуб“!

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

    Ивлин Уо, „Упадък и падение“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

         След скандална пиянска вечер Пол Нитопенс е принуден да напусне Оксфорд и да си търси късмета по белия свят. Съдбата го отвежда в елитно частно мъжко училище, тъй като за голямо негово учудване той се оказва с нужната квалификация за преподавател, после в аристократично провинциално имение, където тъне в разкош, а по някое време попада дори в каторга. По пътя си среща всякакви странни и невъзможни личности – пъстра палитра от мошеници, глупаци, неудачници и загубеняци. Фарсът се разгръща неудържимо и никой не е в безопасност, най-малко самият Пол. Черният хумор на тази история за английското общество през двайсетте години на миналия век е също толкова свеж и забавен днес, както и в деня, когато книгата е била написана.
         Смешният свят, в който ни потапя Уо, се отличава с такъв бликащ от енергия мразовит хаос, че ние излизаме от него, изпълнени едновременно с бяс и ненадминато удоволствие.
         Малкълм Брадбъри

     

         Най-големият сатирик на нашето време.
         Гор Видал

     

         Уо е толкова добър, колкото изобщо може да бъде един писател, без да бъде непоследователен.
         Джордж Оруел

     

     

     

     

     

         Ивлин Уо, „Упадък и падение“, пр. Зорница Христова, Изд. „Колибри“, С., 2012

     

     

         От 09-ти април по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

         Прочетете откъс от „Упадък и падение“, публикуван в „Литературен клуб“!

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

     

    Милан Кундера, „Животът е другаде“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

         Животът е другаде, са написали студентите върху стената на Сорбоната. Да, той добре знае това – нали затова е напуснал Лондон и пътува за Ирландия, където народът се е вдигнал на бунт. Казва се Пърси Биш Шели, на двайсет години е и носи със себе си стотици пропагандни брошури и прокламации като пропуск, с който ще го допуснат в истинския живот.
         Защото истинският живот е другаде. Студентите изтръгват павета от пътната настилка, преобръщат коли, издигат барикади; тяхното встъпване в света е красиво и шумно, озарено от пламъци и отпразнувано със залпове на сълзотворни бомби. Колко по-тежка е била ориста на Рембо, който е сънувал барикадите на Парижката комуна, а никога не ги е видял от родния Шарлевил. Затова пък през 1968 година хиляди Рембовци издигат своите барикади и изправени зад тях, отказват всякакъв компромис с дотогавашните господари на света. Еманципацията на човека ще бъде пълна, или няма да бъде.
         Да, само че на километър оттам, на другия бряг на Сена, дотогавашните господари на света продължават да си живеят живота и възприемат врявата, дочуваща се откъм Латинския квартал, като нещо много далечно. Мечтата е реалност, са написали студентите на стената, но, изглежда, вярно е по-скоро обратното – в тази реалност (барикадите, отсечените дървета, червените знамена) има нещо нереално, тя сякаш съществува в нечии мечти.
         „Животът е другаде“ излиза на чешки в Канада през 1969 г. и на френски във Франция през 1973 г., когато получава наградата „Медиси“ за чуждестранен роман!

     

     

     

     

     

         Милан Кундера, „Животът е другаде“, пр. Анжелина Пенчева, Изд. „Колибри“, С., 2012

     

     

         От 13-ти февруари по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

         Прочетете откъс от романа!

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

    Итало Калвино, „Американски лекции“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

         През юни 1984 г. Итало Калвино е официално поканен от Харвардския университет за лекционната поредица „Чарлс Елиът Нортън“. Става въпрос за цикъл от шест лекции, които се изнасят в рамките на една академична година (за Калвино това трябва да бъде 1985–1986) в Харвард. Традицията на Нортъновите лекции започва от 1926 г. и преди Калвино за тях са канени творци от ранга на Т. С. Елиът, Игор Стравински, Хорхе Луис Борхес, Нортръп Фрай, Октавио Пас.
         За първи път се предлага участие на италиански писател и идеята е той да представи заниманията си по възможно най-концентрирания и красноречив начин пред студентите.
         Калвино се заема да пише „шест предложения за следващото хилядолетие“: „някои достойнства, качества или характерни черти на литературата, които са ми особено скъпи, в перспективата на новото хилядолетие“.
         Умира от инсулт през септемри 1985 г., точно преди гостуването си в Харвард и преди да е написал шестата лекция, „Съдържателност“. Италианското заглавие е поставено от жена му, Естер Калвино, а петте готови лекции – „Лекота“, „Бързина“, „Точност“, „Нагледност“ и „Множественост“, – събрани в това томче, са издадени посмъртно през 1988-а и представляват една от най-талантливите, прочувствени и аргументирани защити на художествената литература.

     

     

     

         Итало Калвино, „Американски лекции“, пр. Нева Мичева, Изд. „Колибри“, С., 2012

     

     

         От 6-ти февруари по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

         Прочетете първата лекция!

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Джон Стайнбек, „Америка и американците“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

         Читателите в голямата си част вече са забравили, а може и никога да не са знаели, че бележитият писател е работил като журналист цели 30 години. Сборникът „Америка и американците“ дава пълна картина на небелетристичната дейност на Стайнбек и е всъщност последното произведение, което е публикувал през живота си. Издателите мъдро са организирали книгата тематично, а не хронологично, и по този начин позволяват на читателя да сподели размислите на големия писател, да се запознае с политическите му прозрения, да срещне някои от приятелите му и да вникне във вижданията му за Америка през XX век.

     

     

     

     

     

     

     

     

         Джон Стайнбек, „Америка и американците“, пр. Венцеслав Венков, Изд. „Колибри“, С., 2011

     

     

         От 12-ти декември по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

     

     

     

    ---

     

    ---

     

     

     

     

     

     

     

    Конкурси:

     

     

     

     

    Фондация „Св. Климент Охридски“ обявява седемнадесети национален литературен конкурс за стихотворение и разказ

     

     

     

         За наградите могат да кандидатстват студенти с българско гражданство, обучаващи се у нас и в чужбина.

     

         Участието в конкурса е с непубликуван разказ или стихотворение.

     

         Носителите на наградите се определят от специално назначено жури.

     

         Материалите за участие в конкурса се приемат от 20 февруари до 25 април 2023 г. по електронната поща на адрес deti@admin.uni-sofia.bg - Секретар на Фондация „Св. Климент Охридски“ Детелина Илиева.

     

         Необходимо е участниците в конкурса да посочат информация за висшето училище и специалността в която се обучават, точен адрес, е-mail и телефон за връзка.

     

         Наградите ще бъдат връчени на академичното тържество по случай 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Конкурс за кратък разказ, по който да бъде създаден анимационен филм

     

     

     

         Фондация „Елизабет Костова“ обявява конкурс за кратък разказ с висока художествена стойност до 3000 думи, който да бъде пресъздаден в кратък анимационен филм и разпространен в България и чужбина, с цел популяризиране на съвременната българска литература с нови изразни средства. Победителят в конкурса ще бъде селектиран от независимо жури от писатели, визуални артисти и куратори на изкуство.

     

         В продължение на 15 години водеща цел на Фондация „Елизабет Костова“ е да популяризира съвременната българска литература в англоезичния свят и да създава възможности пред българските автори за обмен, обучение и публикации извън България. Ето защо сега бихме искали да предоставим възможност на съвременните български писатели да представят своята работа чрез изразните средства на анимационното изкуство и така да достигнат нови, неочаквани и по-широки публики.

     

         Проектът Литература в движение/Fiction in Motion се осъществява в партньорство със студио ROBO LAB, колектив от визуални артисти и аниматори. Реализацията на филма по избрания кратък разказ ще бъде осъществена до месец май 2023 година.

     

         В конкурса се допускат:

       

           - оригинални творби (кратък разказ до 3000 думи) във всички жанрове, написани след 1980-та година на български или английски език от български автори;

       

           - публикувани и непубликувани разкази;

       

           - утвърдени и дебютиращи автори, включително такива без публикации.

     

     

         За да кандидатствате, моля, изпратете вашето произведение (разказ до 3000 думи на български или английски език) и кратка биография на имейл vkostova@ekf.bg с тема на имейла Fiction in Motion. Ако кандидатствате с публикувано произведение, моля, посочете място и година на публикация. Всеки автор може да кандидатства с едно произведение.

     

         Краен срок за кандидатстване: 27.10.2022 г. (четвъртък)

     

         Обявяване на резултата: 11.11. 2022 г. (петък)

     

         Проектът се осъществява с подкрепата на Министерство на културата на Република България.

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Конкурс за издаване на съвременен български роман на английски език в САЩ

     

     

     

         Фондация „Елизабет Костова“ обявява конкурс за издаване на съвременен български роман на английски език в САЩ. Проектът се реализира от 2010 г. насам, в партньорство с издателство „Open Letter Books“, базирано в университета в Рочестър, САЩ. Конкурсът е насочен към автори на съвременна българска литература, които имат поне един роман, публикуван в България от официално регистрирано българско издателство, като биха искали той да бъде преведен и публикуван на английски език в САЩ.

     

         Срок за кандидатстване: 5 септември (понеделник) 2022.

     

         Дата на обявяване на победителя: 30 септември (петък) 2022.

     

         В резултат от конкурса ще бъде избран само един победител.

     

     

         І. КРИТЕРИИ ЗА ДОПУСТИМОСТ НА КАНДИДАТИТЕ:

     

         1. Конкурсът е насочен към автори на съвременна българска литература.

     

         2. Всеки кандидатстващ автор трябва да има поне един роман, публикуван в България на хартиен носител от официално регистрирано българско издателство.

     

         3. Романът, с откъс от който се кандидатства, трябва да е публикуван на български език.

     

         4. Автор, кандидатствал в предишно издание на конкурса, но неодобрен за публикация на английски език, може да кандидатства, но с откъс от различен роман.

     

         5. Всеки автор може да кандидатства само с една творба на конкурс.

     

         Селекцията се осъществява от международно жури.

     

     

         ІІ. ДОКУМЕНТИ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ:

     

         1) Попълнен формуляр за кандидатстване (на български език). Формуляра можете да намерите ТУК. Моля, свалете го и го попълнете.

     

         2) Професионална биография (написана в разказвателна форма, а не в CV формат) на кандидатстващия писател (максимум 300 думи). Биографията трябва да бъде на английски език.

     

         3) Синопсис на романа, с който се кандидатства (максимум 1 500 думи). Синопсисът трябва да бъде на английски език.

     

         4) Откъс от издаван на български език роман, преведен на английски език: минимум 15, максимум 35 стандартни страници (1800 знака на страница, с интервалите). Текстът трябва да бъде запазен в шрифт Times New Roman, размер на шрифта – 12 пункта.

     

         Технически изисквания: Моля, именувайте файловете, които изпращате, като използвате САМО латински букви, цифри, тирета и долни черти. Моля, НЕ използвайте запетайки, интервали, апострофи, кавички, както и всякакви други символи. Моля, напишете своето ИМЕ върху всеки документ, с който кандидатствате. Приемат се файлове с разширение: ".doc"/ ".docx".

     

     

         ІІІ. КРАЕН СРОК ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ:

     

         Моля, изпратете задължителните документи за кандидатстване: 1), 2), 3) и 4), на Виктория Костова, главен координатор на ФЕК, на имейл: , до 17:00 ч. на 5 септември(понеделник) 2022.

     

         Моля, въведете като тема на имейла: „Конкурс за издаване на съвременен български роман на английски език в САЩ – 2022“.

     

     

         IV. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРОЕКТА:

     

         Проектът e годишен и се реализира за седми пореден път в партньорство с американското издателство „Open Letter Books“. До момента в рамките на проекта са подкрепени следните заглавия:

     

         • „Захвърлен в природата“ от Милен Русков (изд. „Open Letter Books“, САЩ, 2011);

     

         • „18% сиво“ от Захари Карабашлиев (изд. „Open Letter Books“, САЩ, 2013);

     

         • „Кратка повест за срама“ от Ангел Игов (изд. „Open Letter Books“, САЩ, 2013);

     

         • „Това е както става“ от Албена Стамболова (изд. „Open Letter Books“, САЩ, 2013);

     

         • „Партиен дом“ от Георги Тенев (изд. „Open Letter Books“, САЩ, 2016);

     

         • „Една и съща нощ“ от Христо Карастоянов (изд. „Open Letter Books“, САЩ, 2018);

     

         • „Невидими“ от Наталия Делева (изд. „Open Letter Books“, 2020).

     

     

     

         Фондация „Елизабет Костова“ организира конкурса и осигурява превода от български на английски език на награденото в съответното издание на конкурса заглавие, като издателство „Open Letter Books“ го публикува на английски език в САЩ.

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Национален конкурс за поезия „От заник слънце озарени алеят морски ширини...”

     

     

     

         ОБЩИНА ПОМОРИЕ И ЧИТАЛИЩЕ „ПРОСВЕТА 1888“

     

          ОБЯВЯВАТ

     

         Национален конкурс за поезия „От заник слънце озарени алеят морски ширини...”

     

         В него могат да участват автори над 18 години от цялата страна.

     

         Творбите (до 5 стихотворения), в 3 екземпляра, изпращайте на адрес:
         гр. Поморие 8200, ул. „Княз Борис І“ № 51,
         до НЧ „Просвета 1888“ (конкурс за поезия).

     

         Конкурсът е анонимен. Запечатайте и поставете в големия плик малко пликче с трите си имена, телефон и адрес за връзка.

     

         Краен срок – 20 август 2021 г. (валидно е пощенското клеймо на плика).

     

         Изпратените стихотворения трябва да бъдат свързани, макар и индиректно, с духа и естетиката на големия поет.

     

         Ще бъдат присъдени следните награди:

     

         І награда – 500 лв. и плакет „Яворов”

     

         ІІ награда – 350 лв. и диплом

     

         ІІІ награда – 150 лв. и диплом

     

         Наградените автори ще бъдат обявени на 4 септември 2021 г.

     

         По преценка на журито, при липса на подходящи творби, някоя от наградите може и да не бъде присъдена.

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Автори на „Литературен клуб“ в списание „Българи“ - Прага

     

       Пета книжка за 2009 г. на списанието на българите в Чехия „Българи“ (Balgari.eu) излиза с литературно приложение за съвременна българска литература. Включени са произведения на Алек Попов, Георги Господинов, Васил Георгиев, Емилиян Николов, Милена Фучеджиева, Емилия Дворянова, Димитър Кенаров, Пламен Антов и Йордан Ефтимов.

     

       Редакцията на „Литературен клуб“ благодари на Димана Иванова, по чиято инициатива излиза приложението.

     

     

     

    ---

     

     

     

    Автори на „Литературен клуб“ в хърватското списание „Поезия“

     

       Последният брой на хърватското списание „Поезия“ излиза с блок с млада българска поезия, в който са представени стихотворения от: Мира Душкова, Надежда Радулова, Марица Колчева, Яница Радева, Красимира Джисова, Стефан Иванов, Николай Атанасов, Димитър Кенаров, Емил Христов. Броят беше представен на 22.10.2009 г. в адитория 160Б в Софийския университет от доц. д-р Ина Христова и от преводачката Ксения Маркович. Свои текстове четоха и трима поети от Хърватска, пристигнали в България специално за това представяне - Иван Херцег, Ервин Яхич и Санин Сорел.

     

     

     

    ---

     

     

     

    Красимира Джисова, Мария Липискова и Иво Рафаилов в румънското списание Literra

     

    Румънското списание Literra в брой 5 от 15 май 2006 г. публикува преводи на румънски на българските поети Красимира Джисова, Мария Липискова и Иво Рафаилов. Преведените произведения са публикувани за първи път в „Литературен клуб“. Стихове на Красимира Джисова се преведени и на френски език и публикувани в agonia.net. Преводът е дело на преводачката Лучия Сотирова.

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

    СНИМКИ ОТ ИНСТАЛАЦИЯТА В ЗАЩИТА НА КИРИЛИЦАТА!

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

     

    Конференции и семинари:

     

     

     

    Семинар „Литература и психоанализа: Нарцис и нарцисизъм“ СУ, 27.09.2018 г. - 06.2019 г.

     

    Семинар „Литература и психоанализа. Съблазняването“ СУ, 09.2017 г. - 01.06.2018 г.

     

    „Филологическият проект – кризи и перспективи“ СУ, 24-25.04.2015 г.

     

    „Картографии на властта и любовта“ - научна конференция, посветена на творчеството на Марио Варгас Льоса, СУ, 16.05.2013 г.

     

    „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов“, СУ, 28-30.11.2012 г.

     

    „Феноменът Америка в българската литература - от романа до гротеската и по-нататък“, БАН, 30.11.2012 г., 04.12.2012 г.

     

    „Перспективи пред социалната теория и критика“, СУ „Св. Климент Охридски“, 18.06.2010 г.

     

    „Съвременната логика и нейните приложения“, ИФИ, 12-13.12.2006 г.

     

    „Метафизиката на Левинас: Правото на Другия“, СУ, 27-28.10.2006 г.

     

    „Религия и политика. Безпокойствата на модерността“,
    международна конференция около Чарлз Тейлър, Гранд хотел „София“, 03-04.12.2005 г.

     

    „Превод и културен трансфер“, СУ, 21-22.10.2005 г.

     

    Трети изкуствоведски четения, Евро-български културен център, 13-15.05.2005 г.

     

    „Книга и общество“, Кръгла маса, НБКМ, 26.04.2005 г.

     

    „100 години от рождението на Пабло Неруда“, СУ, 26-28.10.2004 г.

     

    „100 години от рождението на Атанас Далчев“, СУ, НБУ - 10.06.2004 г.

     

    Хуманитарен семинар „Ъгъл“ (линк към външен сайт), СУ, първи семестър върху Томас Ман и Достоевски; втори семестър върху Чувдар Мутафов - 02.2003 - 11.2004 г.

     

    „Езикът и литературата в епохата на глобализацията“ - 21.05 - 22.05.2002 г.

     

     

     

     

    Резултати от конкурси

     

     

    Резултати от конкурси (1998 - 2023) - https://news.litclub.bg/rezultati.htm

     

     

     

     

     

     

    ---

     

    ! Ако искате да помогнете за популяризирането на електронното списание и виртуална библиотека „Литературен клуб“ и имате собствен сайт, можете да погледнете тук - https://linkove.litclub.bg/link.htm !

     

     

     

     

     

Очакваме вашите новини на адрес literaturen.club@gmail.com . Публикуват се само получени по e-mail информации!

 

Редактор на News.Litclub.bg: Емилиян Николов

News.LitClub.bg e част от електронното издание „Литературен клуб“: ISSN 1313-4124.
При ползване на материали молим да посочвате източника - litclub.bg или litclub.com!

 

 

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]