Новини

Информация за премиери на книги, конкурси, конференции, семинари, културни събития.

Литературен клуб - близо 22 години!   Най-старото електронно издание за литература в България!

 

     

    Покани и други литературни новини:

     

     

     

     

    Група „Субдибула“ с нов видеоклип на песента „Капка вечност“

     

     

        От група „Субдибула“ продължават да честват 35-годишния си юбилей по нетрадиционен начин – като правят нови видеоклипове на стари техни парчета. Сега на фокус е „Капка вечност“ – експериментална композиция от албума им „Жълто“, издаден през 1993 г. Автор на музиката и текста е Петър Чухов, записът е направен в студио „Субдибула & Клас“ по време на сесията за първия им албум „Бавно“, но смесването е осъществено две години по-късно от Ангел Пенчев в „Субдибула & Диема“ студио и парчето влиза в следващия им албум. В композицията са използвани електронни и акустични инструменти, както и семплирани звуци. Видеото е дело на Венци Дреников, който работи върху него докато ремонтира апартамента си през юни 2020 г.

     

     

        https://www.youtube.com/watch?v=V8s4xD8QLcw

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

    Христо Карастоянов – разказвач на февруари в Столична библиотека

     

     

        Един от големите съвременни български писатели навършва 70 години и на 21 февруари 2020 г. (петък) от 18:30 ч., точно вечерта преди рождения си ден, ще бъде гост в поредицата „Разказвач на месеца“ в Литературния клуб на Столична библиотека (пл. „Славейков“ № 4). За него ще говори сладкодумецът Владимир Янев, литературен критик и историк, есеист, поет и белетрист, дългогодишен преподавател в Пловдивския университет, който през януари също отпразнува седемдесетгодишния си юбилей. Ако искате да пиете словото на Христо Карастоянов направо от извора, да си купите негови книги с отстъпка и да го поздравите за юбилея му – заповядайте!

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

        Христо Тодоров Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 г. в Тополовград. Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол и др. Сега е пенсионер. Негово е откритието, че светът е малък, но Ямбол е голям.
        Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 г. дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”, отличен с награда на празниците за дебютна литература „Южна пролет” в Хасково (1982). Романът му „Аутопия: другият път към ада” беше един от петте нови български романа, номинирани в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане”), наградата на СБП за документалистика, („Записки по исторически наивизъм”), наградата „Златен ланец” за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” за хумористичен разказ и др. През 2012 г. в берлинското издателство „Дитрих” излезе трилогията му „Кукувича прежда” (Teufelszwirn, Roman in drei Buchern, Dittrich Verlag GmbH), а през декември същата година романът „Името” му донесе и наградата „Хеликон”. Същата награда спечели и романът „Една и съща нощ” (2014), по мотиви от който беше създаден спектакълът „Гео” в Народния театър „Иван Вазов”, с режисьор Иван Добчев. „Една и съща нощ” спечели и наградата „Дъбът на Пенчо” за 2014 г., а също и националната литературна награда „Елиас Канети”, 2015. През 2018 г. книгата беше публикувана в САЩ в превод на Изидора Анжел (The Same Night Awaits Us All, Open Letter Books, University of Rochester, 2018).
        Текстове на Карастоянов са включвани в различни антологии у нас и в чужбина.
        По негови разкази е заснет игрален филм: „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков.
        Известен е и като публист – негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания.
        Женен, има син и внуци.
        Живее в Ямбол.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

    Анжелина Пенчева – преводач на февруари в Столична библиотека

     

     

        На 18 февруари 2020 г. (вторник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на библиотеката (пл. „Славейков” № 4) гост в поредицата „Преводач на месеца“ ще бъде доц. д-р Анжелина Пенчева. Един от изтъкнатите преводачи от чешки, в библиографията й са автори като Карел Чапек, Ярослав Хашек, Милан Кундера, Бохумил Храбал и много други. Събитието ще се води от сладкодумния Емил Басат, а представящ ще бъде доц. д-р Добромир Григоров от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

        Анжелина Пенчева е родена на 10 април 1957 г. в гр. София. През 1981 г. завършва специалността Славянска филология, чешки профил в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1998 г. защитава докторат по чешка литература (PhD) в Карловия университет в Прага.
        Работи като референт в Министерството на културата, като редактор в Държавно издателство „Народна култура“ и в Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.
        Преподава дълги години като хоноруван асистент в различни университети: СУ „Св. Климент Охридски“, Нов български университет и др. През 2003 г. се хабилитира по специалността Чешка литература и от 1.6.2003 г. до 1.2.2019 г. е доцент по чешка литература и славянски литератури в Югозападния университет в Благоевград. От 2019 г. е преводач на свободна практика.
        Освен основната си академична специализация – чешка литература – Анжелина Пенчева чете лекции по Теория на превода, Превод и редактиране, различни видове специализиран превод и др. Има и редица научни публикации по проблеми на художествения превод.
        Превела е около 40 заглавия чешка проза, сред тях произведения на едни от най-изтъкнатите чешки писатели – Карел Хинек Маха, Карел Чапек, Ярослав Хашек, Бохумил Храбал, Милан Кундера, Иржи Кратохвил, Яхим Топол, Александра Беркова и много други.
        Има голям опит и практика и като преводач на документи, синхронен и консекутивен преводач, вкл. на правителствено ниво и за институции на ЕС.
        Член е на Съюза на преводачите в България (от 2019 г. – член на УС на СПБ) и на редакционната колегия на списание “Хомо Бохемикус”.
        Работила е и като кореспондент на чешкия всекидневник „Право”, на чешката секция на ВВС и на рязлични чешки радио- и телевизионни програми.
        През 2010 г. й е присъдена наградата „Премия Бохемика“ на чешкото Сдружение на писателите за най-добър чуждестранен преводач на чешка литература за въпросната година. През 2019 г. е наградена с Грамота за преводаческата си дейност от Министерството на културата на България.

     

     

        Библиография:

     

        1. Карел Чапек. Ранни разкази. – Хомо Бохумикус, Малка чешка библиотека, № 1, 1995.
        2. Милан Кундера. Смешни любови. – София, Христо Ботев, 1996; 2-о издание София, Колибри, 2005.
        3. Милан Кундера. Непосилната лекота на битието. – София, Колибри, 2000.
        4. Бохумил Храбал. Подстригване. Светла печал. – В сб. Строго охранявани влакове, София, Народна култура, 1985.
        5. Бохумил Храбал. Adagio Lamentoso. – сп. Панорама, № 1-2, 1992.
        6. Владимир Неф. Кралиците нямат нозе (с Андрей Богоявленски). – София, Народна култура, 1987.
        7. Зденек Заплетал. Среднощни бегачи. – София, Народна култура, 1990.
        8. Вацлав Хавел. Слово за Словото. – сп. Панорама, № 3, 1990.
        9. Алекс Кьонигсмарк. Краят на Великия комбинатор (с Владимир Пенчев). – 1993, пиеса, играна няколко години в Народния театър.
        10. Владимир Мацура. Източният Дон Жуан. Игра на лейди Годайва. – Литературен вестник, № 34, 1995.
        11. Владимир Мацура. Гражданинът Монте Кристо. Игра на нещо. – София, Панорама, 2001.
        12. Ян Пелц. Разкази. – Хомо Бохемикус 2/3, 1998
        13. Иржи Кратохвил. Любов моя, постмодерна. – София, Херон прес, 2001.
        14. Александра Беркова. Абсурдия. Убийствена любов. София, Херон прес, 2004.
        15. Ирена Доускова. Как вълците ме изядоха. – София, Колибри, 2005.
        16. Милош Урбан. Сянката на катедралата. – София, Колибри, 2005.
        17. Иржи Кратохвил. Лягай долу, звяр! – София, Колибри, 2006.
        18. Зденек Ротрекл. Светлината идва по мрак. – София, ЕМАС, 2005.
        19. Вацлав Хавел. Largo desolato. – сп. „Панорама“, София, 2005.
        20. Денис Кейн (Зденек Червенка). Обирът на века. – София, Слънце, 2006
        21. Мариан Пала. Записките на чистачката Мод. – София, Колибри, 2007.
        22. Милош Урбан. Седмоцърквие. – София, Колибри, 2008.
        23. Ярослав Хашек. Така е то в Прага. – София, Делакорт, 2011.
        24. Милан Кундера. Животът е другаде. – София, Колибри, 2012.
        25. Яхим Топол. Сестра.– София, Парадокс, 2012.
        26. Ива Прохазкова. Ваканция с магарешки уши. – София, ЕМАС, 2013.
        27. Рената Щулцова. Шифърът на крал Карл. – София, ЕМАС, 2014.
        28. Ива Прохазкова. Портокалови дни. – София, ЕМАС, 2015.
        29. Иржи Кратохвил. Лека нощ, сладки сънища. – София, Парадокс, 2014.
        30. Иржи Кратохвил. Авион. – София, Парадокс, 2015.
        31. Вацлав Клаус. Къде започва утре. – София, Изток –Запад, 2012.
        32. Михал Вивег. Мафия в Прага. – София, Парадокс, 2013.
        33. Михал Вивег. От Храда вее мраз. – София, Парадокс, 2014.
        34. Катержина Тучкова. Богините от Житкова. – София, Парадокс, 2015.
        35. Ян Немец. История на светлината. – София, Колибри, 2016.
        36. Владимир Парал. Любовници и убийци. – София, Парадокс, 2017.
        37. Бохумил Храбал. Прекалено шумна самота. – София, Колибри, 2018.
        38. Иржи Кратохвил. Нощни работи. – София, Парадокс, 2019.

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Иван Ланджев - поет на месец февруари в Столична библиотека

     

     

        На 13 февруари 2020 г. (четвъртък) от 18:30 ч. в Литературния клуб на библиотеката (пл. „Славейков” № 4) ще гостува най-младият поет на месеца досега, който е и най-младият носител на наградата „Орфеев венец“ (2019). Той ще бъде представен от Катя Атанасова, ще чете свои стихове, а Илко Биров с китара и глас ще спаси положението, ако не върви добре.

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

        Иван Ланджев е роден през 1986-а, но все още минава за млад поет. Kъм 2056-а обещава да е вече „обещаващ“.
        Завършва философия, но става доктор по руска литература. А преподава творческо писане.
        Кандидат-майстор на спорта по шах. Но не може да играе карти.
        Тренира пет години бокс – но все още минава за хубав.
        Десет години се прави на сценарист. A сега се прави на творчески директор в рекламна агенция.
        Дотук има три стихосбирки. Но и една книга за Толстой.
        През 2019-а получава наградата „Орфеев венец“.
        Лауреат е и на други награди за поезия („Веселин Ханчев“, „Южна пролет“, „Владимир Башев“) – и въпреки че има наглостта да не ги връща, не всички в литературата ни го мразят. Някои дори го обичат. Той обича всички.
        Стиховете му са публикувани на различни езици. Но той упорито обича българския. От големите любови в живота му, тази продължава да е споделена, твърдят хора, които си врат носа навсякъде.

     

     

        Книги:

     

        Поезия
        „По вина на Боби Фишер“ (2010)
        „Ние според мансардата“ (2014)/„Wir Mansardenmenschen“ (Berlin, 2017)
        „Ти, непрестанна новина“ (2018)

     

     

        Хуманитаристика

     

        „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017)

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Емил Андреев – разказвач на месец януари в Столична библиотека

     

     

        За българския северозапад се говори като за срaвнително изостанал в икономическо отношение район, но той ни е дал значими писатели. Един от тях е Емил Андреев, с когото през новата година започва поредицата „Разказвач на месеца“. Събитието ще е на 22 януари 2020 г. (сряда) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека (пл. „Славейков“ № 4) като модератор на събитието ще бъде телевизионният водещ Георги Ангелов, а представящ – проф. Иван Станков. Ще се предлагат и книги на автора, на които ще можете да си вземете автограф. Заповядайте!

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

     

        Писателят Емил Андреев е роден на 1 септември 1956 г. в крайдунавския град Лом, България.
        Завършил е английска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Велико Търново, и е специализирал журналистика в СУ „Климент Охридски“ – София.
        Работил е като учител, журналист, преподавател и преводач. Бил е главен редактор на „Ломски вестник“ и икономически директор на националния седмичник за хумор и сатира “Стършел”. Преподавал е английски език в Богословския факултет на СУ „Климент Охридски“. Бил е още редактор във българо-норвежка фирма за субтитриране на филми от каналите “Холмарк”, “Дискавъри” и “Анимъл планет”. От 2001 г. е на свободна писателска практика.
        През 2010 г. известният български кинорежисьор Станимир Трифонов засне по романа му „Стъклената река“ игрален филм с международно участие. В него играят: Наталия Дончева, Стефан Данаилов, Стефан Вълдобрев, Иван Ласкин, Захари Бахаров, Лидия Инджова, Невена Мандаджиева и др.
        Андреев е носител на редица награди и отличия, сред които международната награда Вик за роман на годината (2005) със „Стъклената река“ и националната награда Хеликон за романа „Проклятието на жабата“. Номиниран е за наградата Елиас Канети, както и за литературните отличия Балкани и Европа.

     

        Литературни произведения:

     

        1996 – „Ломски разкази“
        1998 – „Късен сецесион“, роман
        1999 – „Островът на пияниците“, разкази (преведени на полски)
        2002 – „Да убиеш премиер“, пиеса
        2003 – „Иманяри“, пиеса
        2004 – „Стъклената река“, роман (преведен на повече от 5 езика)
        2005 – „Стъклената река“, второ издание (филмиран през 2010)
        2006 – „Ломски разкази“, второ издание (преведени на полски)
        2006 – „Проклятието на Жабата“, роман
        2007 – „Вълшебната лодка на Жъц“, пиеса
        2010 – „Лудия Лука“, роман
        2015 – „Боби Блажения и Другия американец“, разкази и повести
        2016 – „Нашата книга“, роман

     

     

        Номинации и награди:

     

        2007 – Годишна награда ХЕЛИКОН за „Проклятието на Жабата“
        2007 – Номинация за наградата БАЛКАНИКА за „Стъклената река“
        2006 – Номинация за най-добър източноевропейски роман за „Стъклената река“
        2005 – Наградата VICK за роман на годината за „Стъклената река“
        2005 – Награда на читателите за романа „Стъклената рекa“

     

     

        Сценарна дейност:

     

        Автор на сценариите за игрални филми:„Загадката на Верн“, „Стъклената река“, „Проклятието на жабата“ и „Боби Блажения“; съавтор на сериалите: „Под прикритие“ (сезон 2) и „Четвърта власт“; сценарист на документалния филм: „Разказ за Светогорската светлина“.

     

     

        Филми:

     

        „Стъклената река“ – 2010
        „Боби Блажения“ – 2020

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Издателство „Лист“ в поредицата „Издателски вечери“ на Столична библиотека

     

     

        Събитието ще е на 15 януари 2020 г., сряда, от 18:30 ч. в Литературния клуб на библиотеката (пл. „Славейков“ 4). В представянето ще участват главният редактор на издателството Гергана Димитрова, а също художничката Капка Кънева и преводачът Стефан Русинов. Ще се продават книги от каталога на „Лист“ с 20 % отстъпка. Заповядайте!

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

     

     

        Издателство „Лист” се появи в родното книгоиздаване преди малко повече от 3 години и веднага заяви присъствието си с ясно зададена стратегия и качество на изданията си. Каталогът на издателството е изграден с мисълта за цялостност и концептуални връзки между различните книги и поредици. В каталога на „Лист” присъстват имена като Дино Будзати, Сол Белоу, Джон Барт, Франк О’Конър, Сам Шепърд, Джордж Сондърс, Том Улф, Кендзабуро Ое, Колсън Уайтхед с легендарни романи и разкази. Някои от преводите вече имат награди – една „Христо Г. Данов“, три „Кръстан Дянков“ и три от Съюза на преводачите.
        Философската поредица на „Лист” включва текстове, които са важни за обществото и развитието му. Засега в нея влизат „Утопия” от Томас Мор, „Левиатан” от Томас Хобс и „За обществения договор” от Жан-Жак Русо.
        Емблематична за издателството е серията „Детски шедьоври от велики писатели”. Тя е изградена от малки текстове, които прочути писатели за възрастни са писали за своите деца, внуци, деца на свои приятели, а понякога по поръчка. Всяка от книгите е илюстрирана от различен български художник. Преводачът и художникът се избират според текста, за да бъде всяка книга единно цяло. Досега в поредицата влизат произведения на Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Мери Шели, Е. Е. Къмингс, Дилън Томас, Тед Хюз, Силвия Плат, Джейн Остин, Олдъс Хъксли, Даниил Хармс, Осип Манделщам, Гъртруд Стайн, Анатол Франс, Валери Петров и др. „Детски шедьоври от велики писатели“ е носител на наградата „Златен лъв” на Асоциация „Българска книга“ и две „Христо Г. Данов”. Илюстрациите за книгата на Тед Хюз донесоха международно отличие за художничката Капка Кънева на Московския панаир на книгата през 2019 г.

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

    Силвия Чолева – поет и разказвач на месец декември в Столична библиотека

     

     

        Една от най-разностранните личности в съвременния литературен пейзаж у нас, член на Обществения съвет на Столична библиотека, ще гостува в Литературния клуб на 4.12.2019 г. (сряда) от 18:30 ч. Силвия Чолева ще бъде представена от своя колега поет и журналист Марин Бодаков, ще чете и ще отговаря на въпросите на Николай Бойков, както и на тези на своите читатели и почитатели. Заповядайте!

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

         Фотография: Свобода Цекова

     

     

     

        Силвия Чолева (1959, София) е поет, писател, издател и журналист. Първата й книга "Старо огледало" излиза в самиздатското списание "Мост". Има публикувани шест стихосбирки: "Детето на глухонемите", "Вход", "Внимателно", "Картички" и "Писма", „От небето до земята“, две книги с фрагменти – "Зими и лета" и "Отиване Връщане". Издала е романа „Зелено и златно“ (2010) и сборника с разкази „Гошко“ (2013). Автор е на три пиеси - "Ела, легни върху мен", "Името, твоето име" и "Авариен изход". Две от тях имат реализация като радиопиеси, а "Ела, легни върху мен" и на сцена. Съсценарист заедно със Светла Цоцоркова на късометражния филм „Майка ми“ с режисьор Светла Цоцоркова. Поезията й е превеждана на различни езици, участвала е във фестивали на поезията.

     

        Носител на Националната награда за поезия „Иван Николов”, наградата „Хр. Г. Данов” - за представяне на българската литература, Почетен знак "Златен век", печат на Симеон Велики на Министерство на културата и др.

     

        Работи в БНР, програма „Христо Ботев”, където води предаване за култура. Води и рубрика в предаването „Библиотеката“ на БНТ.

     

        Била е съредактор на списанието за българска литература „Сезон” заедно с Иван Теофилов и гл. редактор на „алтера” – списание за пол, език и култура, редактор в „Литературен вестник“. Водила е рубрика "Коктейл Молотов" във в. „Стършел“ и рубрики за книги в различни издания като „Егоист“, High Flight, „Една седмица в София“ и други. Преподавала е в СУ „Св. Климент Охридски“ и в НБУ.

     

        През 2012 г. основава заедно с Иглика Василева и Калоян Игнатовски Издателство за поезия „ДА“.

     

        Омъжена, с две деца.

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

    Рада Панчовска – поет и преводач на месец октомври в Столична библиотека

     

     

        За първи път една и съща личност ще обедини две от поредиците на Столична библиотека и това е известната наша поетеса и преводачка от испански език Рада Панчовска, която тази година празнува и юбилей. Тя ще гостува в Литературния клуб на библиотеката (пл. „Славейков“ № 4) на 29.10.2019 г. (вторник) от 18:00 ч. За поетичното й амплоа ще говорят доайенът на съвременната българска поезия Иван Теофилов и поетът, литератор, журналист и преподавател в НБУ доц. Йордан Ефтимов, а върху преводаческите й превъплъщения ще хвърли светлина друга наша изтъкната испанистка, която вече е била преводач на месеца – Лиляна Табакова. Заповядайте!

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

         Снимка: Нева Мичева

     

     

     

        Рада Панчовска е родена на 16 август 1949 г. в с. Оборище, през 1953 г. се премества да живее в гр. Панагюрище, където завършва гимназия със златен медал. Следва българска филология с втора специалност руски език и факултативно испански и след завършването си през 1973 г. работи като редактор във в-к „Оборище“ (Панагюрище). От 1974 до 1977 г. е филолог-специалист в Института за български език към БАН, София, след което работи надомно до 1999 г., когато основава издателството си „Проксима-РП“. Член е на Сдружението на български писатели и на Съюза на преводачите в България (СПБ), както и член-основател на Свободно поетическо общество и на Асоциация на испанистите в България.

     

        Поетическият й дебют е в поредицата „Смяна-81“ на издателство „Народна младеж“ през 1981 г. Автор е на книгите с поезия „Всеки ден“ (1984), „На белия свят“ (1992), „Кратки срещи“ (1993), „Убягващи впечатления“ (1994), „Аритмии“ (1996), „Приписки към антологията на съвременна испанска поезия „Гласове на жени“ (1997, двуезична), „50 стихотворения“ (1999, избрано; 2001, избрано, двуезична), „Анонимният успех“ (2001), „Обратно броене“ (2007), „Стени и мостове“ (2011) и „Космически елегии“ (2018). Участва в изработването на „Честотен речник на българската публицистика“ (1995, 2001).

     

        Превела и публикувала е повече от 40 книги и антологии с поезия и есеистика от испански език и 2 книги с поезия от английски език, съвместно, както и българска поезия на испански език, в сътрудничество. Нейни стихове са превеждани на испански, английски, немски, словенски, румънски, македонски, руски, гръцки, босненски, унгарски, персийски.

     

        Отличавана е с Наградата за превод (1998) на СПБ, заедно с Център за изкуства Сорос, за „Поезия“ - избрано от Мария Виктория Атенсия и за антологията на съвременна испанска поезия „Гласове на жени“; номинирани за награда „Христо Г. Данов“ (2001) са есеистиката от Ана Мария Навалес „Разкази от Блумсбъри“, „Поезия“ – избрано от Анхел Гонсалес и сборник творби от Мария Виктория Атенсия „Стихотворения 1955-2000“. Преводът на пиесата „Отсъстващият си е вкъщи“ от Лопе де Вега (2001) е поставян на сцена в София и Ямбол под заглавие „Грешки от любов родени“. „Поезия“ - избрано от Луис Фелипе Виванко (2007) е отличена с наградата на СПБ за 2008 г., а през 2004 г. за организирането на „Маратон на испанската литература“ е отличена със специална награда на IХ Салон на изкуствата на НДК. Носител е на Наградата за цялостно творчество на СПБ за 2014 г., на Националната награда за поезия „Николай Кънчев“ (2018) за „Космически елегии“ и на Наградата на Международния Поетически Фонд „Поети от други светове“ (Испания, 2018).

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Научна конференция за Йордан Радичков

     

     

        Празничният цикъл „Радичкови дни“ ще приключи с първата научна конференция, посветена на творчеството на Йордан Радичков.

     

        Тя ще се проведе на 28-и март 2019 г. от 10:30 часа в Театралното студио на „@лма @лтер“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ще продължи до вечерта.

     

        В нея ще се включат проф. Георги Каприев, проф. Инна Пелева, проф. Клео Протохристова, доц. Бойко Пенчев, доц. Деян Статулов, д-р Николай Петков, Николай Табаков, Маргарита Младенова, Иван Добчев.

     

        Конференцията е отворена за всички посетители. Тя ще проследи пътя на Йордан Радичков в литературата, киното и театъра.

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Издателска къща „Жанет-45“ издава стихосбирка срещу насилието над жени

     

     

        За 8 март, Световния ден на жената, Издателска къща „Жанет-45“ започва кампания срещу насилието над жени с издаването на стихосбирката „3/4 любов“.

     

        Представянето на книгата ще бъде на 6 март 2019 г., сряда, от 19:00 ч. в Гьоте институт - София, където издателят Манол Пейков и авторите Димана Йорданова, Димитър Кенаров, Иван Ланджев, Лили Йовнова, Петър Чухов, Надежда Радулова ще говорят за каузата и за причината тази книга да бъде издадена.

     

        Причината за започването на кампанията е стряскащата статистика за броя на жените, които са били жертви на домашно насилие – една на всеки четири българки. За да повдигне темата за този проблем, книгата използва един от символите на любовта – поезията. Чрез нея издателството иска да покаже как не трябва да изглежда любовта, затова и всяко 4 стихотворение в стихосбирката не е свързано с любов, а точно обратното – то показва болката и унижението, през което 1/4 от жените в България са преминавали.

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Литературната рок банда „LaText“ посреща есента с „Толкова много неща“ и с ново видео

     

     

    LaText

     

     

        Литературната рок банда LaText посреща новия сезон с ново видео към песента „Толкова много неща“, която ще бъде част от следващия им краткосвирещ албум.
        Парчето е в отличителния за групата poetry rock стил, който този път съчетава деликатността на поезията и меланхолията на рока с нео блус елементи. Стиховете в него са на Петър Чухов, а музиката и аранжиментът – на цялата група.
        Темите в „Толкова много неща“ напълно съответстват на сезона, в който се прощаваме с фриволността на лятото и посрещаме купищата задачи. Клипът към песента е поредица от абстрактни картини и мини сюжети, дело на визуалния артист Мери Адам.

     

     

        https://www.youtube.com/watch?v=X2X1CAACKJ0

     

     

        LaText са Петър Чухов (поезия, глас, китара), Елена Пенева (вокал, текстове, синтезатор), Иван С. Вълев (бас, глас, поезия) и Гриша Маникатов (ударни). За шестгодишното си съществуване са свирили на над 10 фестивала в цяла България, както и в множество клубове за музика на живо. Често на сцената с групата излизат като гости и други поети и музиканти от България, САЩ, Нова Зеландия и др.
        През 2014 г. „ЛаТекст“ печелят наградата на слушателите на конкурса за нова българска песен на БНР „Златна пролет” с парчето си „Shoot Me Again”, към което правят видеоклип, а същата година издават и дебютното си EP „Само“, съдържащо 7 парчета.
        Тази година LaText са готови и със следващите си песни, които съвсем скоро ще бъдат издадени и представени в цялостен формат. Всички те са записани в Zero Project Studio, като смесването и мастерирането са минали през пулта на Владимир Бочев.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Иглика Василева - преводач на октомври в Столична библиотека

     

     

        На 8 октомври 2018 г. (понеделник) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека, пл. „Славейков” № 4, започва новата поредица „Преводач на месеца“ – по подобие на придобилите популярност през последните години „Поет на месеца“ и „Разказвач на месеца“. Началото слага известната наша преводачка Иглика Василева, благодарение на която имаме възможност да четем много от шедьоврите на англоезичната литература на български. В събитието ще се включат също поетесата Надежда Радулова, както и Биляна Курташева, преподавател в Нов български университет, които самите са преводачи от английски. Входът е свободен, а някои от преведените от ИГЛИКА ВАСИЛЕВА книги ще бъдат изложени във витрина на втория етаж в Направление „Обслужване на читатели” през целия месец октомври.

     

     

        ИГЛИКА ВАСИЛЕВА е родена през 1947 г. в София. През 1971 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност английска филология. Работила е в Българска телеграфна агенция, Списание „Панорама“ (орган на Съюза на преводачите в България), в издателство „Народна култура“ и в Издателство „Златорогъ“. Публикациите й в периодичния печат са свързани предимно със съвременната англоезична литература – нови книги, тенденции, литературни награди. Повечето от авторите, които е превеждала от английски на български представляват принос към нашата култура: разкази и романи от Съмърсет Моъм, Е. Л. Доктороу, Енциклопедия на традиционните символи, Пол Остър, „Простори на демокрацията“ и “Дни образци” от Уолт Уитман, „Към фара”, „Вълните“, „Орландо“, „Собствена стая”, „Три гвинеи” и други от Вирджиния Улф, романи от Владимир Набоков, Греъм Грийн, Хенри Джеймс, Лорънс Дърел, Айрис Мърдок, Ивлин Уо, „Одисей“ от Джеймс Джойс и др. Носител е на наградата за превод на Съюза на преводачите в България за 1993, 1998 и 2006 година. През 1998 и 2004 г. е наградена от Министерството на културата с Почетна грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура. През 2003 и 2004 получава наградата за художествен превод „Христо Г. Данов“.

     

        В момента е хоноруван преподавател в Магистърска програма „Преводач-редактор“ във Факултета по славянски филологиии, както и във и във Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св.Климент Охридски“.

     

     

     

    Плакат на срещата!

     

     

     

        Преводи (хронологично):

     

     

        Лив Улман: „Промяна”
        Елия Казан: „Споразумението”
        Съмърсет Моъм: „Острието на бръснача”, „Цветният воал”, „Магьосникът”, „Ашендън”, Разкази
        Уилям Уортън: „Гордост“
        Сборници: „Ирландски разказвачи” и „Избрани ирландски разкази – 2001”
        Разкази от Анджела Картър
        Разкази от Мери Лавин в два тома
        Е.Л.Доктороу: „Жития на поети”, „Били Батгейт”, „Призраци в Ню Йорк”, „Хомър и Лангли“, „Цялото време на света“
        Уилям Уортън: Гордост
        Пол Остър: „Нюйоркска трилогия”, разкази, „Лунен дворец“, „Нощта на оракула”, „Бруклински безумства“, „Музика на случайността“, „Човек на тъмно“, „Левиатан“, „4 3 2 1“
        Джанет Уинтерсън: “Страстта”, разкази
        Айрис Мърдок: „Святата и скверна машина на любовта“, „Падение, но с чест“, „Поверително удоволствие“, „Времето на ангелите“
        Пат Конрой: „Принцът на приливите”, „Блус в лятна нощ”
        Грегъри Норминтън: „Корабът на глупците“
        Енциклопедия на традиционните символи от Дж.К. Купър
        Джоузеф Кембъл: „Силата на мита”
        Греъм Грийн: „Силата и славата“
        Уолт Уитман: „Простори на демокрацията”, „Дни-образци”, „Събрано” (есета)
        Владимир Набоков: „Вълшебникът”, „Истинският живот на Себастиан Найт“, „Прозрачни неща“
        Вирджиния Улф: „Към фара”, „Собствена стая”, „Три гвинеи”, „Годините“, „Вълните“, „Между действията“, „Стаята на Джейкъб“, „Орландо“, „Далечно плаване“, „Литературни есета“, „Нощ и ден“, „Избрани разкази“.
        И. Б. Сингер: “Робът”, „Приятел на Кафка“
        Иън Макюън: „Почивка в чужбина”, „Неумолима любов”, „Дете във времето“, „Невинният“
        Лорънс Дърел: „Александрийски квартет”, „Пещерата на Просперо”
        Ивлин Уо: „Шепа прах”
        Хенри Джеймс: „Какво знаеше Мейзи“, „Примката на призрака“
        Майкъл Кънингам: „Часовете”, „Дни-образци”
        Джон Банвил: „Мефисто”, „Морето“, „Недосегаемият“, „Древна светлина“, „Безкрайностите“
        Айрис Мърдок: „Италианското момиче”, „Святата и скверната машина на любовта”, „Падение, но с чест”
        Хенри Джеймс: „Примката на призрака”
        Джеймс Джойс: „Одисей”
        Том Стопард: „Аркадия”

     

        Награда за най-добър англоезичен превод на Съюза на преводачите в България за 1993 („Гордост“ Уилям Уортън) и за 1998 (Доктороу)

     

        Почетна грамота на Министерство на културата за принос в развитието на българската култура за 1998 г. и 2004 г.

     

        Национална награда „Христо Г. Данов“ за литературен превод за 2003 г. (Хенри Джеймс „Примката на призрака“) и за 2004 г. („Одисей“ на Джеймс Джойс)

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

    Национална академична библиотечно-информационна система

     

     

         Дейността на Фондация НАБИС (www.nalis.bg) е организирана около мащабен проект, подкрепен от фондация "Америка за България" и стартира през 2009 г.

     

         Главната цел на проекта НАБИС (Национална академична библиотечно-информационна система) е създаването на единен онлайн каталог на академичните библиотеки в България - http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=1&reset=true&set_language=bg&dstmp=1362666084241&vid=NALIS_VIEW&fromLogin=true , който да дава възможност за:

     

         - интегрирано търсене чрез интернет в каталозите на тези библиотеки;

     

         - онлайн достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси и до предоставяните от тях услуги през общ онлайн портал.

     

     

         До този момент подобно търсене в българското интернет пространство не се предоставя. Издирването и ползването на библиографски източници, нужни на учени, преподаватели, студенти и специалисти във всекидневната им работа е трудно и отнема много време, защото се извършва предимно механично. Тази ситуация е недопустима в условия,  при които фундаментални технологични постижения непрестанно навлизат в изследователската работа и обучението, когато нараства потребността от качествени информационни услуги, при все по-силната конкуренция между различните научни и образователни институции и нарастващата нужда от редуциране на разходите им.

     

         Накратко, ценното в онлайн каталога на НАБИС е, че предоставя онлайн достъп на всеки интернет потребител до каталозите на най-големите библиотеки в България. Само с няколко клика, всеки може:

     

         - да намери книгата, която му е нужна,

     

         - да разбере в коя библиотека се намира книжното тяло,

     

         - да поръча тази книга независимо, че тя може да се намира в друг град

     

         - да получи достъп до световна база данни с пълното съдържание на списания в различни тематични области

     

         - да прегледа дигиталните колекции на библиотеките на Софийския университет, НБУ и БАН, в които да открие безценни старопечатни издания, архивни документи и ръкописи

     

     

         НАБИС е включена и в проекта на ЕС - Europeana Photography (http://www.europeana-photography.eu/), чиято цел е да интегрира в Европейската дигитална библиотека ункални и качествени дигитални изображения от първите сто години на фотографията (1839–1939). Проектът и едноименният консорциум обединяват престижни европейски архиви, библиотеки и музеи и предоставят достъп до внимателно подбрани колекции от ценни, интересни и красиви снимки от изключително динамично време, наситено с разнообразни художествени, социални и политически събития. Фондация НАБИС участва в проекта с 15 000 изображения, предоставени от български архиви, библиотеки, музеи и частни колекции.

     

         Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система” (НАБИС) е учредена от Централната библиотека на Българската академия на науките (ЦБ-БАН), Софийския университет „Св. Климент Охридски” (СУ) и Американския университет в Бългрия (АУБ), като активни участници са библиотеките на институциите учредителки: ЦБ на БАН, Университетската библиотека „Св. Климент Охридски” (СУБ) и Библиотека „Паница” на АУБ (БАУБ). През следващия етап мрежата ще бъде отворена към всички желаещи да се присъединят академични, университетски и технологично готови за това обществени библиотеки.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

    Иван Димитров, „Силата на думите“, Изд. „Жанет-45“

     

     

    Корица на книгата

     

    Първо посещение в дома й

     

     

            Портиерът се усмихва на момичето и ни отваря вратата към вътрешното дворче между двата блока. Минаваме покрай пясъчник, в който са разхвърляни пластмасови лопатки, гребълца, колички, лодки, кукли.
            - Децата постоянно си забравят играчките тук – казва тя, докато отключва вратата на входа.
            Под пощенските кутии е подпряно червено колело. Има и няколко саксии с цветя. Японска роза, малко палмово дръвче, бамбук и неизменният фикус.
            Вече се качваме по стълбите, когато момичето спира за момент. Хваща главата ми в ръце и ме целува дълго, а после ме пита:
            - Добре ли си? Изглеждаш малко стреснат. Странно ли ти е?
            - Не – отговарям. – Бил съм тук насън.

     

     

     

     

     

     

     

         Иван Димитров, „Силата на думите“, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2017

     

     

     

         Прочетете още два от разказите в книгата, публикувани в „Литературен клуб“!

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Петър Чухов, „Камуфлаж“, Изд. „Жанет-45“

     

     

    Корица на книгата

     

          „Камуфлаж” е дванадесетата книга на Петър Чухов, който има издадени още едно томче с проза, девет стихосбирки и книга за деца. Освен това пише музика и текстове и свири в етнорок групата „Гологан”, Par Avion Band и групата за поезия и алтернативен рок “ЛаТекст”, с която представя стиховете си.

     

         „Деликатна, фина, нежна, ранима проза. Петър Чухов не се бои да представя героите си малко слаби, малко смешни, понякога беззащитни. Защото знае: не е слабост да си слаб, слабост е да се правиш винаги на силен. Е, той не се прави, героите му не се правят, а се движат през света такива, каквито са – накърними, накърнени, но и остроумно изобретателни. Книга, пълна с блестящи хрумки и с уязвима топлота – един „камуфлаж“, от какъвто се нуждае всяко живеене. И твоето също, драги читателю, затова – прочети тези разкази, няма да съжаляваш!”

                                            Митко Новков

     

     

                   ”Поетът Петър Чухов е написал блестяща книга с проза. Включените в „Камуфлаж“ разкази и кратък роман са образци за творческо отношение към словото. В книгата има и поезия, и музика, и истинска стоманена белетристика със сюжет и истории. В това няма нищо чудно – защото самият Чухов освен поет е и музикант, и разказвач. В „Камуфлаж“ всичките валенции на словото са отворени. В „Камуфлаж“ всяко изречение звучи като хайку. В „Камуфлаж“ виждаме как въглеродът на думите се превръща в диаманти. Книга за истински ценители.”

     

                                            Деян Енев

     

     

          ”От пронизващата острота на детския спомен до трогателната крехкост на снежните човеци в суровия казармен свят, прозата на Петър Чухов е богата на внушения и намеци, на тихи кризи и уж преглътнати болки. Разбира се, тук са и чудните хрумвания, и остроумните закачки, които така ярко нашарват неговата поезия. Но, парадоксално наглед, прозата му сякаш е по-лична, по-вглъбена, и зад ирониите й дебнат рововете на оголена, дълбока чувствителност.”

     

                                            Ангел Игов

     

     

         Информация за сборника и представянията му в различни градове, както и други събития около него, можете да намерите тук: https://www.facebook.com/tchouhovcamouflage

     

     

     

     

         Петър Чухов, „Камуфлаж“, Изд. „Жанет-45“, Пл., 2014

     

     

         От 15-ти декември 2014 г. по книжарниците!

     

     

         Прочетете един от разказите в книгата, публикуван преди излизането й в „Литературен клуб“!

     

     

     

     

     

    ---

     

     

    Антонио Табуки, „Изгубената глава на Дамашсену Монтейру“, Изд. „Алтера / Делта Ентъртейнмънт“

     

     

    Корица на книгата.

     

         През 90-те години на ХХ век в Порту, "северната столица" на Португалия, е извършено грозно убийство. Млад репортер от лисабонски таблоид пристига да отрази разследването, както и сам да се разрови в историята. Постепенно неприязънта му към непознатия град и неохотата да се ровичка из чуждите мръсни ризи претърпяват коренна промяна. за това му помагат осъзнаването че "отделният човек е абсолютно необходим на всички останали и всички са абсолютно необходими на отделния...", както и срещите с портуанци: стария циганин Маноло, хазяйката с "интересно" минало дона Роза, адвоката на онеправданите с непроизносимо име... Животът като пасианс; законът като двуостро оръжие; Лукач срещу Лотман, Лапалис срещу Дон Кихот; Де Куинси, Ханс Келзен, Жан Амери... - "Изгубената глава на Дамашсену Монтейру" е богат на теми и препратки роман, в който са оголени някои от порочните механизми на държавите, свикнали да създават и потулват проблемите, вместо да ги решават.

     

     

     

     

         Антонио Табуки, „Изгубената глава на Дамашсену Монтейру“, пр. Нева Мичева, Изд. „Алтера / Делта Ентъртейнмънт“, С., 2013

     

     

         От септември 2014 г. по книжарниците!

     

     

         Прочетете откъс от романа, публикуван в „Литературен клуб“!

     

     

     

     

     

    ---

     

     

    Труман Капоти, „Закуска в „Тифани“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

          „Тифани“ е изключително изискан, скъп и прочут бижутериен магазин в Ню Йорк, разположен на Пето Авеню № 727, който се превръща в истинска легенда, и то в световен мащаб, след романа на Труман Капоти „Закуска в „Тифани“ (публикуван през 1958 г.). Романът се превръща в знаковото произведение на големия писател и го прави жив класик. Критиците твърдят, че дори да не беше написал нищо друго, Капоти би се наредил сред най-големите имена в световната литература само със своята „Закуска в „Тифани“. Романът получава такава известност, че сега бижутерийният магазин се рекламира чрез него и чрез едноименния филм по сценарий на Капоти. Изпълнението на Одри Хепбърн в „Закуска в „Тифани“ се смята за най-доброто в цялата й кариера. Филмът пожънва невероятен успех, отнася голям брой номинации и „Оскари“ и се превръща в една от класиките на века.

     

          Главната героиня Холи Гоулайтли (името означава „стъпваща леко“) обича да ходи в Тифани, защото там всичко е тъй красиво. Холи, ефирна като името си, преминава през живота с лекотата на безименната котка, намерена от нея, но въпреки всички усилия да живее само в днешния ден тя носи неизбежния отпечатък на своето минало като всички хора на този свят.

     

     

     

     

         Труман Капоти, „Закуска в „Тифани“, пр. Нели Доспевска, Изд. „Колибри“, С., 2013

     

     

         От 17-ти юни 2013 г. по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

         Прочетете откъс от романа, публикуван в „Литературен клуб“!

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Милорад Павич, „Вратите на съня“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

         Не трябва да правим от истината литература, а от литературата – истина“. Тези думи на Милорад Павич, послужили като мото на настоящия сборник с разкази, дават най-точна представа за мощната енергия на неговото въображение, способно да преоткрива и прекроява цели светове. Редица от включените разкази са емблематични за автора, други представляват синтез на идеи, разгърнати в сложната структура на неговите романи, трети дават нов поглед към вече познати образи, топоси и теми, защото Павич не търпи ограничения в постмодернистичната свобода, с която борави с литературния, историческия и житейския материал. В неговите текстове се преплитат сънища, натрапчиви мисли, истории, легенди и цитати, за да създадат един неповторим свят, където границите между въображение и реалност, насладата от четенето и насладата от живеенето непрекъснато се губят, така че подбраните тук разкази предоставят на многобройните му почитатели и ценители своеобразна карта на търсенията, любимите места, сенчестите мисли и светли открития на един от най-известните сръбски писатели на ХХ век.

     

         Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от 17-19 век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст.

     

     

     

     

     

         Милорад Павич, „Вратите на съня“, пр. Русанка Ляпова, Изд. „Колибри“, С., 2012

     

     

         От 2-ри юли 2012 г. по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

         Прочетете един от разказите от „Вратите на съня“, публикуван в „Литературен клуб“!

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Бохумил Храбал, „Обслужвал съм английския крал“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

         Чешкият писател Бохумил Храбал (1914–1997) не само се нарежда до Хашек и Чапек като едно от най-талантливите пера на родината си, но и сред литературните величия на ХХ век. Романът „Обслужвал съм английския крал“ (написан през 1971 г., но публикуван едва през 1989 г.) е може би най-значимата му творба. Книгата е забранена в Чехословакия и мнозина отиват в затвора заради опитите си да я разпространяват нелегално във вид на машинописен текст. Изцяло в традицията на чешкия хумор, „Обслужвал съм английския крал“ разкрива морала и прищeвките на комунистическото общество чрез кариерата на един сервитьор.

     

         Романът проследява съдбата на един младеж от 20-те до 50-те години на миналия век, невероятните превратности, които му поднася животът, възходите, паденията и примиренията му, изборите и съмненията му, като ги вплита в бравурна калейдоскопична картина на европейската история от смутната първа половина на века. Изискана наслада за ценителите на качествената европейска проза е неподражаемият език на Храбал, близък до спонтанната говорима реч, както и уникалният му свят, където се редуват драстично и поетично, фантастично и натуралистично, ангелски нежно и животински свирепо; свят, в който „невероятното става реалност“.

     

     

     

     

     

         Бохумил Храбал, „Обслужвал съм английския крал“, пр. Васил Самоковлиев, Изд. „Колибри“, С., 2012

     

     

         От 11-ти юни по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

         Прочетете откъс от „Обслужвал съм английския крал“, публикуван в „Литературен клуб“!

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

    Марио Варгас Льоса, „Кой уби Паломино Молеро?“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

         Льоса е автор на няколко романа с криминална интрига, сред които и „Кой уби Паломино Молеро?“. Издържан в най-добрите традиции на детективския жанр, романът започва с брутално убийство, загадъчно потулено от военната бюрокрация, което ни връща в Перу от 50-те години на XX век. Жертвата е Паломино Молеро, новобранец от военновъздушната база в Талара, намерен обесен със следи от жестоки мъчения. Решени да разкрият престъплението, лейтенант Силва и неговият помощник Литума пренареждат пъзела на невъзможната любов между бедния метис и богато бяло момиче, дъщеря на полковник от военната каста в свят, в който властта и корупцията успяват да превърнат истината в множество различни истини. Неочакваните поврати в повествованието, комичните ситуации и разказваческото майсторство на големия перуански писател създават напрежението, присъщо на всеки трилър, а краят му потвърждава печалната истина, че колкото и да се старае, честният индивид е безсилен срещу мощните структури на корумпираната власт. Варгас Льоса използва структурата на криминалното повествование, за да изследва тъмната страна на човешката природа, корупцията и класовите предразсъдъци в перуанското общество от средата на миналия век.

     

     

     

     

     

         Марио Варгас Льоса, „Кой уби Паломино Молеро?“, пр. Емилия Юлзари, Изд. „Колибри“, С., 2012

     

     

         От 18-ти юни по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

         Прочетете откъс от „Кой уби Паломино Молеро?“, публикуван в „Литературен клуб“!

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

    Ивлин Уо, „Упадък и падение“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

         След скандална пиянска вечер Пол Нитопенс е принуден да напусне Оксфорд и да си търси късмета по белия свят. Съдбата го отвежда в елитно частно мъжко училище, тъй като за голямо негово учудване той се оказва с нужната квалификация за преподавател, после в аристократично провинциално имение, където тъне в разкош, а по някое време попада дори в каторга. По пътя си среща всякакви странни и невъзможни личности – пъстра палитра от мошеници, глупаци, неудачници и загубеняци. Фарсът се разгръща неудържимо и никой не е в безопасност, най-малко самият Пол. Черният хумор на тази история за английското общество през двайсетте години на миналия век е също толкова свеж и забавен днес, както и в деня, когато книгата е била написана.
         Смешният свят, в който ни потапя Уо, се отличава с такъв бликащ от енергия мразовит хаос, че ние излизаме от него, изпълнени едновременно с бяс и ненадминато удоволствие.
         Малкълм Брадбъри

     

         Най-големият сатирик на нашето време.
         Гор Видал

     

         Уо е толкова добър, колкото изобщо може да бъде един писател, без да бъде непоследователен.
         Джордж Оруел

     

     

     

     

     

         Ивлин Уо, „Упадък и падение“, пр. Зорница Христова, Изд. „Колибри“, С., 2012

     

     

         От 09-ти април по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

         Прочетете откъс от „Упадък и падение“, публикуван в „Литературен клуб“!

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

     

    Милан Кундера, „Животът е другаде“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

         Животът е другаде, са написали студентите върху стената на Сорбоната. Да, той добре знае това – нали затова е напуснал Лондон и пътува за Ирландия, където народът се е вдигнал на бунт. Казва се Пърси Биш Шели, на двайсет години е и носи със себе си стотици пропагандни брошури и прокламации като пропуск, с който ще го допуснат в истинския живот.
         Защото истинският живот е другаде. Студентите изтръгват павета от пътната настилка, преобръщат коли, издигат барикади; тяхното встъпване в света е красиво и шумно, озарено от пламъци и отпразнувано със залпове на сълзотворни бомби. Колко по-тежка е била ориста на Рембо, който е сънувал барикадите на Парижката комуна, а никога не ги е видял от родния Шарлевил. Затова пък през 1968 година хиляди Рембовци издигат своите барикади и изправени зад тях, отказват всякакъв компромис с дотогавашните господари на света. Еманципацията на човека ще бъде пълна, или няма да бъде.
         Да, само че на километър оттам, на другия бряг на Сена, дотогавашните господари на света продължават да си живеят живота и възприемат врявата, дочуваща се откъм Латинския квартал, като нещо много далечно. Мечтата е реалност, са написали студентите на стената, но, изглежда, вярно е по-скоро обратното – в тази реалност (барикадите, отсечените дървета, червените знамена) има нещо нереално, тя сякаш съществува в нечии мечти.
         „Животът е другаде“ излиза на чешки в Канада през 1969 г. и на френски във Франция през 1973 г., когато получава наградата „Медиси“ за чуждестранен роман!

     

     

     

     

     

         Милан Кундера, „Животът е другаде“, пр. Анжелина Пенчева, Изд. „Колибри“, С., 2012

     

     

         От 13-ти февруари по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

         Прочетете откъс от романа!

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

    Итало Калвино, „Американски лекции“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

         През юни 1984 г. Итало Калвино е официално поканен от Харвардския университет за лекционната поредица „Чарлс Елиът Нортън“. Става въпрос за цикъл от шест лекции, които се изнасят в рамките на една академична година (за Калвино това трябва да бъде 1985–1986) в Харвард. Традицията на Нортъновите лекции започва от 1926 г. и преди Калвино за тях са канени творци от ранга на Т. С. Елиът, Игор Стравински, Хорхе Луис Борхес, Нортръп Фрай, Октавио Пас.
         За първи път се предлага участие на италиански писател и идеята е той да представи заниманията си по възможно най-концентрирания и красноречив начин пред студентите.
         Калвино се заема да пише „шест предложения за следващото хилядолетие“: „някои достойнства, качества или характерни черти на литературата, които са ми особено скъпи, в перспективата на новото хилядолетие“.
         Умира от инсулт през септемри 1985 г., точно преди гостуването си в Харвард и преди да е написал шестата лекция, „Съдържателност“. Италианското заглавие е поставено от жена му, Естер Калвино, а петте готови лекции – „Лекота“, „Бързина“, „Точност“, „Нагледност“ и „Множественост“, – събрани в това томче, са издадени посмъртно през 1988-а и представляват една от най-талантливите, прочувствени и аргументирани защити на художествената литература.

     

     

     

         Итало Калвино, „Американски лекции“, пр. Нева Мичева, Изд. „Колибри“, С., 2012

     

     

         От 6-ти февруари по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

         Прочетете първата лекция!

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Джон Стайнбек, „Америка и американците“, Изд. „Колибри“

     

     

    Корица на книгата. Снимка: Colibri.bg

     

         Читателите в голямата си част вече са забравили, а може и никога да не са знаели, че бележитият писател е работил като журналист цели 30 години. Сборникът „Америка и американците“ дава пълна картина на небелетристичната дейност на Стайнбек и е всъщност последното произведение, което е публикувал през живота си. Издателите мъдро са организирали книгата тематично, а не хронологично, и по този начин позволяват на читателя да сподели размислите на големия писател, да се запознае с политическите му прозрения, да срещне някои от приятелите му и да вникне във вижданията му за Америка през XX век.

     

     

     

     

     

     

     

     

         Джон Стайнбек, „Америка и американците“, пр. Венцеслав Венков, Изд. „Колибри“, С., 2011

     

     

         От 12-ти декември по книжарниците или с отстъпка на www.colibri.bg !

     

     

     

     

     

    ---

     

    ---

     

     

     

     

     

     

     

    Конкурси:

     

     

    Детски комикс конкурс „Как Фердо Мравката се разправи с вируса“

     

     

         Чешкият център и Посолството на Чешката република в София обявяват комикс конкурс за деца до 12 г. на тема „Как Фердо Мравката се разправи с вируса“, който ще продължи чрез „харесване“ от 1 до 20 април 2020 година във Фейсбук страницата на Чешкия център.

     

         Конкурсът е по повод отбелязването през 2019 г. на 120 години от рождението на световноизвестния чешки автор, художник и илюстратор Ондржей Секора, създател на любимия на деца и възрастни образ на Фердо Мравката.

     

         Комиксите ще бъдат публикувани в едноименен на конкурса албум във Фейсбук страницата на Чешкия център. Най-добрите от тях ще бъдат показани в рамките на изложба, посветена на творчеството на Ондржей Секора. Трите комикса, събрали най-много харесвания, ще получат награди от Чешки център София, както следва:

     

         1. място – детско голямо куфарче и порцеланова чашка с образа на анимационния герой Къртичето

     

         2. място – детско малко куфарче и порцеланова чашка с образа на анимационния герой Къртичето

     

         3. място - порцеланова чашка с образа на анимационния герой Къртичето

     

     

         Условия за участие и провеждане на конкурса:

     

         - Може да участва всяко дете, което е на възраст до 12 г. включително.
         - Всяко дете може да участва с една комикс история представена на хартия формат А4, без ограничения в техниката.
         - Родителят изпраща сканирана/снимана комикс историята в jpg. формат на имейл: deribeeva@czech.cz , както и Декларация, че творбата, името и годините на автора могат да бъдат използвани за нуждите на Чешкия център.
         - Конкурсът е изцяло онлайн, с начална дата 1 април 2020 г. и край 24 часа на 20 април 2020 г.
         - Имената на победителите в конкурса ще бъдат публикувани в интернет и Фейсбук страницата на Чешкия център след 21 април 2020, но не по-късно от 30 април 2020 г.

     

     

         Повече за автора Ондржей Секора и за неговия герой Фердо Мравката може да от страницата на фондация „Детски книги“.

     

     

     

     

     

    ---

     

     

    Фондация „Св. Климент Охридски“ обявява четиринадесети национален литературен конкурс за стихотворение и разказ

     

     

     

         За наградите могат да кандидатстват студенти с българско гражданство, обучаващи се у нас и в чужбина. Участието в конкурса е с непубликуван разказ или стихотворение.

     

         Носителите на наградите се определят от специално назначено жури. Материалите за участие в конкурса се приемат от 3 февруари до 20 април 2020 г. по електронната поща на адрес deti@admin.uni-sofia.bg - Секретар на Фондация „Св. Климент Охридски“ Детелина Илиева.

     

         Участниците в конкурса е необходимо да посочат информация за висшето училище и специалността, в която се обучават, точен адрес, е-mail и телефон за връзка.

     

         Наградите ще бъдат връчени на академичното тържество по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Автори на „Литературен клуб“ в списание „Българи“ - Прага

     

       Пета книжка за 2009 г. на списанието на българите в Чехия „Българи“ (Balgari.eu) излиза с литературно приложение за съвременна българска литература. Включени са произведения на Алек Попов, Георги Господинов, Васил Георгиев, Емилиян Николов, Милена Фучеджиева, Емилия Дворянова, Димитър Кенаров, Пламен Антов и Йордан Ефтимов.

     

       Редакцията на „Литературен клуб“ благодари на Димана Иванова, по чиято инициатива излиза приложението.

     

     

     

    ---

     

     

     

    Автори на „Литературен клуб“ в хърватското списание „Поезия“

     

       Последният брой на хърватското списание „Поезия“ излиза с блок с млада българска поезия, в който са представени стихотворения от: Мира Душкова, Надежда Радулова, Марица Колчева, Яница Радева, Красимира Джисова, Стефан Иванов, Николай Атанасов, Димитър Кенаров, Емил Христов. Броят беше представен на 22.10.2009 г. в адитория 160Б в Софийския университет от доц. д-р Ина Христова и от преводачката Ксения Маркович. Свои текстове четоха и трима поети от Хърватска, пристигнали в България специално за това представяне - Иван Херцег, Ервин Яхич и Санин Сорел.

     

     

     

    ---

     

     

     

    Красимира Джисова, Мария Липискова и Иво Рафаилов в румънското списание Literra

     

    Румънското списание Literra в брой 5 от 15 май 2006 г. публикува преводи на румънски на българските поети Красимира Джисова, Мария Липискова и Иво Рафаилов. Преведените произведения са публикувани за първи път в „Литературен клуб“. Стихове на Красимира Джисова се преведени и на френски език и публикувани в agonia.net. Преводът е дело на преводачката Лучия Сотирова.

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

    СНИМКИ ОТ ИНСТАЛАЦИЯТА В ЗАЩИТА НА КИРИЛИЦАТА!

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

     

    Конференции и семинари:

     

     

     

    Семинар „Литература и психоанализа: Нарцис и нарцисизъм“ СУ, 27.09.2018 г. - 06.2019 г.

     

    Семинар „Литература и психоанализа. Съблазняването“ СУ, 09.2017 г. - 01.06.2018 г.

     

    „Филологическият проект – кризи и перспективи” СУ, 24-25.04.2015 г.

     

    „Картографии на властта и любовта” - научна конференция, посветена на творчеството на Марио Варгас Льоса, СУ, 16.05.2013 г.

     

    „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов”, СУ, 28-30.11.2012 г.

     

    „Феноменът Америка в българската литература - от романа до гротеската и по-нататък”, БАН, 30.11.2012 г., 04.12.2012 г.

     

    „Перспективи пред социалната теория и критика”, СУ „Св. Климент Охридски“, 18.06.2010 г.

     

    „Съвременната логика и нейните приложения”, ИФИ, 12-13.12.2006 г.

     

    „Метафизиката на Левинас: Правото на Другия”, СУ, 27-28.10.2006 г.

     

    „Религия и политика. Безпокойствата на модерността”,
    международна конференция около Чарлз Тейлър, Гранд хотел „София“, 03-04.12.2005 г.

     

    „Превод и културен трансфер”, СУ, 21-22.10.2005 г.

     

    Трети изкуствоведски четения, Евро-български културен център, 13-15.05.2005 г.

     

    „Книга и общество”, Кръгла маса, НБКМ, 26.04.2005 г.

     

    „100 години от рождението на Пабло Неруда”, СУ, 26-28.10.2004 г.

     

    „100 години от рождението на Атанас Далчев”, СУ, НБУ - 10.06.2004 г.

     

    „Езикът и литературата в епохата на глобализацията” - 21.05 - 22.05.2002 г.

     

     

     

     

    Резултати от конкурси

     

     

    Резултати от конкурси (1998 - 2018) - https://news.litclub.bg/rezultati.htm

     

     

    ---

     

     

     

     

Очакваме вашите новини на адрес literaturen.club@gmail.com . Публикуват се само получени по e-mail информации!

 

Редактор на News.Litclub.bg: Емилиян Николов

News.LitClub.bg e част от електронното издание „Литературен клуб“: ISSN 1313-4124.
При ползване на материали молим да посочвате източника - litclub.bg или litclub.com!

 

 

©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]