21.02.07 (сряда) в арт център "алтера" е много горещо, както никога досега. Поетико-трубадурски двубои, музикални салони и какво ли още не, не успяха да сгорещят обстановката така, че залата да е толкова пълна, че да няма места и в нея трудно да се диша. Каква ли е причината?

      А) Хубавото време;
      Б) Темата за чая е модерна;
      В) Илия Граматиков и Николай Колев са вече звезди:
      Г) Новата рубрика "Минутите на дилетанта", с участието в нея на доц. Димитър Камбуров;
      Д) Специалният гост: Елика Рафи:
      Е) Откриването на изложбата "Калиграфия на традиционната китайска живопис":
      Ж) Заради всички изброени

      Като издържала събитието и невероятния задух в арт център „алтера“, избирам (Ж). Много събития в едно, следователно много заинтересувани и голяма и разнородна публика - от ученици до пенсионери, от архитекти през философи до музиканти и математици.

      С изключение на Елика Рафи, всеки от тях ни даде по няколко малки силни дози, а Елика една - голяма.

      Илия Граматиков и Николай Колев разчлениха на части операта "Чай" на Тан Дун. Операта бе прожектирана на слайд проектор, разделена на малки клипчета между които двамата водещи правеха преразказ с елемент на разсъждение на вече видения клип, като наблегнаха на интригата. Чаят е любов, магия, еротика! Пазителят на чая е пазител на тайната - тайната за чайната церемония, за влюбената в брат си принцеса, омразата на брата към идващия бъдещ годеник на сестра му. Той ще отнеме обичаната му сестра и познанието за чайната церемония. Това което за първи път се забелязва в този спектакъл на Тан Дун е, че оркестърът взима участие в постановката: разделени на две части разположени от двете срещуположни страни на сцената, музикантите размахват листа и пресъздават полета на листата - листата на чая. Въпреки, че не беше в оперна зала и операта беше "вулгарно" прекъсвана, представлението се хареса на публиката - много!

      Доц. Димитър Камбуров в "Минутите на дилетанта" също ни пусна три откъса - този път беше балет - "Шоколад", "Карамел и "Чай", които гледал като малък. Акцентът беше разбира се, върху "Чай" и как "Чай" не е като "Карамел" и "Шоколад". В "Чай" танцьорите били весели, непринудени, другите два балета му били прекалено "бюргерски"...

      Определено "черешката на тортата" беше Елика Рафи, която единствена не направи компромис с представянето си, а ни го поднесе в цялост, в пълната си завършена и правилна естетическа форма. Езикът, който говорим, би рискувал да изрази Същността, но е безсилен да предаде нейната магия. Само в чайната церемония ние рисуваме чрез нашите тела, които правят Чай, знаци - транскрибция на неизразимото, завещана ни от посветените. Чрез нашите тела, правещи Чай, отвъд доловимото за нашите профанни сетива, създават знаци, които "предават изтънчеността на настроението, смътното, нееднозначното и логиката на сърцето. Движенията на нашето тяло, което прави Чай и изписва знаците на Пътя на Чая, подсказват съответствие между линията и съпротивата на Същността, но без да бъде конкретизирана. Знакът е свързан с онова, което Лао Дзъ неохотно назовава Безкрайно. Знакът е транскрипция на онова, което не може да бъде изказано, понеже не може да бъде материализирано. Знакът е начин да освободим своя дух "от оковите на материята" и да се движим с "ритъма на нещата" Той е интимен, енигматичен и загадъчен, дълбок, многоизмерен и неуловим. В нашата западна традиция, веднъж след като сетивността на плътта е осъзната, тя трябва да бъде подчинена на светлината на разума. Но разумът дава имена на нещата, обвързва тези имена с чувства и създава единствено една относителна реалност, която ни отдалечава от Същността. По думите на Нобеловия лауреат Леон Ледерман, щом се доближим до Истината, "Тя просто отстъпва назад".Тела, които правят Чай, и приемат Чай, танцуват заедно насред великолепно обкръжение: космичните сили Ин и Янг в овещественото отражение на красота и сила. В нас, "пребиваващи на разлога, подобно на мъдреца от Хоан-Хо, обитателя на пролуката между Небето и Земята, понеже не принадлежи нито на едното, нито на другото, ние откриваме своето изкуство да "пребиваваме в света". Това е мигът, за който живеем, този миг е всичко, което имаме да дадем на другите и всичко, което те могат да приемат от нас. В нашия свят на неумереност и непостоянство, свят на дисхармония и крайности, на излишество и оскъдица, на възход и упадък, на суша и порой, на просветление и духовна тъпота, в това "неспокойно море на несмислена болка, което наричаме живот" "в тази невъзможност, която познаваме като живот" ние "правим неуверен опит да постигнем нещо постижимо" - чай.

      С нетърпение очаквам публикуването на пълния текст на Елика Рафи - "Почит на пътя на чая в прелома на тук и сега".

      Колкото до изложбата, в залата имаше сигурно триста души и беше около 40 градуса, така че мисля да мина тези дни да я разгледам на спокойствие.

(Боряна Ангелова-Игова, кореспондент на „Литературен клуб“, 25.02.2007 г.)