Семинар „Литература и психоанализа. Съблазняването“

09.2017 - 06.2018 г.

Литературен клуб - 20 години!   Най-старото електронно списание за литература в България!  | новини

 

     

     

     

    Заключителна среща на семинара „Литература и психоанализа. Съблазняването“

     

     

        Заключителната среща на семинара „Литература и психоанализа: Съблазняването“ ще бъде на 1-ви юни 2018 от 19:00 ч. в Нова конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“. Ще имаме възможността да чуем лекцията на Клод-Ноел Пикман „#MeToo. Съблазнителят не е принцът на бял кон“.

     

     

    Плакат на семинара!

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

    Девета среща на семинара „Литература и психоанализа. Съблазняването“: „Фройд. Психология на любовния живот“

     

     

        Каним Ви на деветата среща от семинара „Литература и психоанализа: Съблазняването“ на тема „Фройд. Психология на любовния живот“. Ще разгледаме два текста на Зигмунд Фройд: „За особения тип избор на обект при мъжа“ и „За унижаването в любовния живот“.

     

        Модератор на срещата ще бъде Мимоза Димитрова.

     

        Участници: Мария Калинова, Елица Цигорийна, Дарин Тенев, Иван Дулов

     

     

        Текстовете на Фройд, които ще са на фокус на тази среща са:

     

        „За особения тип обектен избор при мъжа“ [Uber einen besonderen Typus der Objektwahl beim Manne]

     

        „За общата тенденция към принизяване на любовния живот“ [Uber die allgemeinste Erniedrigung des Liebeslebens]

     

     

        Семинарът ще се проведе отново в Читалнията на Библиотека „Филологии“, ет. 6, Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски“ - 31 май 2018 г. (четвъртък), от 18:00 ч.

     

        ВХОД СВОБОДЕН!

     

     

    Плакат на семинара!

     

     

        Семинарът разглежда въпроса за съблазняването в кръстосната точка между художественото произведение, психоанализата и дискурсите за литературата. Става дума за централното място, придавано на съблазанта в съответните полета, за изследването на езиковия и фантазмения характер, който тя носи в себе си, както и за настояването за връзката на съблазняването - вече като процес - с възможността ни да интерпретираме изобщо.
        Въпросът за съблазняването е наличен в психоанализата още от нейното начало. Размишленията на Фройд върху съблазняването започват с опитите за изясняване на етиологията на хистерията в края на XIX век. В ранната теория за съблазняването има различни аспекти, които засягат времевите, топическите и икономическите измерения на проблема, както и въпроса за развитието на сексуалността. Тези аспекти биват подемани отново от Фройд в светлината на неговата преоценка на клиничният му опит. През цялото време при Фройд е налична една тенденция към разширяване на идеята за съблазняването, което поставя проблема в сърцевината на конституирането на субективността като такава.
        Хоризонтът на значението на съблазняването, неговата връзка със сексуалността и несъзнаваното не се изчерпва само с ранната теория на Фройд. Този въпрос е подеман отново в трудовете на множество автори от Лакан през Лапланш до Бодриар, за да се очертае едно колкото строго, толкова и евристично поле, предоставящо конкретен инструментариум да мислим културата, но и провокиращо новаторски прочити, неочаквани връзки, повдигане на своевременни и несвоевременни въпроси. В тази връзка се надяваме художествената литература да има значителна роля в осветляването на нови проблемни кръгове, от една страна, чрез изваждането на изключителния случай в съпоставката на теорията с конкретни примери, от друга страна, да послужи за отваряне на изследователския интерес към други наративни изкуства.
        Но художествената литература същевременно разкрива и други перспективи към проблема за съблазняването. Защото съблазняването е било толкова често тематизирано в литературни произведения – от античните романи през ренесансовите драми и метафизичната поезия на седемнадесети век, през романтическите творби, натуралистичните произведения, до постмодeрните художествени експерименти, – че възниква въпросът дали това е просто една от многото теми, или става дума за същностен аспект на самото понятие за художествената литература. И какво ако съблазняването преди да бъде тема, е вече modus operandi на художествените творби, начин, по който се насочват към определена аудитория и заедно с това формират и трансформират начина, по който се възприема едно произведение? Възможно е, също така, художествената литература да ни казва нещо за природата на самото съблазняване, за необходимия фикционален аспект на модуса му на съществуване и начина му на функциониране.

     

        Всичко това довежда до редица въпроси, като например:
        • Как оперира съблазняването?
        • Какво цели то и до какви ефекти довежда?
        • Процесът или крайният резултат е във фокуса?
        • Има ли връзка между травма и съблазняване? Кое е травматичното в съблазняването и каква е връзката със сексуалността?
        • Какво е отношението между съблазняването и преноса? Какво представлява “любовта” в преносните отношения?
        • Кой всъщност е субектът на съблазняването и как се вписва то в несъзнаваното?
        • Каква е ролята на езика, фантазията и теорията?
        • Има ли значение на какъв език и в каква култура се говори за съблазняването?
        • Има ли литература без съблазън? Но също: има ли съблазняване, което по някакъв начин вече да не е фикционализирана?
        • Как психоанализата и дискурсите за литературата пресемантизират думата за съблазняване в употребите на обикновения език?

     

     

     

     

        Семинарът е отворен за непредвидени от предварителния план виждания и подходи към темата. Дискусиите след първоначалните представяния на лекторите са отворени.

     

        Формат на семинара: първи формат – квартет (четирима дискутиращи и един модератор; говори се върху избран предварително текст); втори формат – продължава модела на семинара „Литература и психоанализа: Едип“ от миналата академична година (двама представящи и един модератор; представящите четат собствени текстове).

     

        Периодичност на семинара: семинарът ще се провежда веднъж месечно.

     

        Място на провеждане: читалнята на библиотека „Филологии“, СУ „Св. Климент Охридски“, с изключение на заключителната среща, която ще бъде в Нова конферентна зала.

     

        Организационен екип: Иван Дулов, Мария Калинова, Мимоза Димитрова, Дарин Тенев, Елица Цигорийна, Камелия Спасова, Еньо Стоянов.

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

    Осма среща на семинара „Литература и психоанализа. Съблазняването”: „Молиер. Дон Жуан”

     

     

        Венцеслав Вътов| Иван Христов

        Розалина Дочева | Тодор Христов

     

        Модератор: Иван Дулов

     

        26.04.2018 (четвъртък), 18 часа

     

        „Библиотека „Филологии” - Ректорат на СУ „Св. Климент Охридски” - VI-ти етаж

     

        „Семинар „Литература и психоанализа: Съблазняването”

     

     

     

    Плакат на семинара!

     

     

     

        Семинарът разглежда въпроса за съблазняването в кръстосната точка между художественото произведение, психоанализата и дискурсите за литературата. Става дума за централното място, придавано на съблазанта в съответните полета, за изследването на езиковия и фантазмения характер, който тя носи в себе си, както и за настояването за връзката на съблазняването - вече като процес - с възможността ни да интерпретираме изобщо.
        Въпросът за съблазняването е наличен в психоанализата още от нейното начало. Размишленията на Фройд върху съблазняването започват с опитите за изясняване на етиологията на хистерията в края на XIX век. В ранната теория за съблазняването има различни аспекти, които засягат времевите, топическите и икономическите измерения на проблема, както и въпроса за развитието на сексуалността. Тези аспекти биват подемани отново от Фройд в светлината на неговата преоценка на клиничният му опит. През цялото време при Фройд е налична една тенденция към разширяване на идеята за съблазняването, което поставя проблема в сърцевината на конституирането на субективността като такава.
        Хоризонтът на значението на съблазняването, неговата връзка със сексуалността и несъзнаваното не се изчерпва само с ранната теория на Фройд. Този въпрос е подеман отново в трудовете на множество автори от Лакан през Лапланш до Бодриар, за да се очертае едно колкото строго, толкова и евристично поле, предоставящо конкретен инструментариум да мислим културата, но и провокиращо новаторски прочити, неочаквани връзки, повдигане на своевременни и несвоевременни въпроси. В тази връзка се надяваме художествената литература да има значителна роля в осветляването на нови проблемни кръгове, от една страна, чрез изваждането на изключителния случай в съпоставката на теорията с конкретни примери, от друга страна, да послужи за отваряне на изследователския интерес към други наративни изкуства.
        Но художествената литература същевременно разкрива и други перспективи към проблема за съблазняването. Защото съблазняването е било толкова често тематизирано в литературни произведения – от античните романи през ренесансовите драми и метафизичната поезия на седемнадесети век, през романтическите творби, натуралистичните произведения, до постмодeрните художествени експерименти, – че възниква въпросът дали това е просто една от многото теми, или става дума за същностен аспект на самото понятие за художествената литература. И какво ако съблазняването преди да бъде тема, е вече modus operandi на художествените творби, начин, по който се насочват към определена аудитория и заедно с това формират и трансформират начина, по който се възприема едно произведение? Възможно е, също така, художествената литература да ни казва нещо за природата на самото съблазняване, за необходимия фикционален аспект на модуса му на съществуване и начина му на функциониране.

     

        Всичко това довежда до редица въпроси, като например:
        • Как оперира съблазняването?
        • Какво цели то и до какви ефекти довежда?
        • Процесът или крайният резултат е във фокуса?
        • Има ли връзка между травма и съблазняване? Кое е травматичното в съблазняването и каква е връзката със сексуалността?
        • Какво е отношението между съблазняването и преноса? Какво представлява “любовта” в преносните отношения?
        • Кой всъщност е субектът на съблазняването и как се вписва то в несъзнаваното?
        • Каква е ролята на езика, фантазията и теорията?
        • Има ли значение на какъв език и в каква култура се говори за съблазняването?
        • Има ли литература без съблазън? Но също: има ли съблазняване, което по някакъв начин вече да не е фикционализирана?
        • Как психоанализата и дискурсите за литературата пресемантизират думата за съблазняване в употребите на обикновения език?

     

     

     

     

        Семинарът е отворен за непредвидени от предварителния план виждания и подходи към темата. Дискусиите след първоначалните представяния на лекторите са отворени.

     

        Формат на семинара: първи формат – квартет (четирима дискутиращи и един модератор; говори се върху избран предварително текст); втори формат – продължава модела на семинара „Литература и психоанализа: Едип“ от миналата академична година (двама представящи и един модератор; представящите четат собствени текстове).

     

        Периодичност на семинара: семинарът ще се провежда веднъж месечно.

     

        Място на провеждане: читалнята на библиотека „Филологии“, СУ „Св. Климент Охридски“.

     

        Организационен екип: Иван Дулов, Мария Калинова, Мимоза Димитрова, Дарин Тенев, Елица Цигорийна, Камелия Спасова, Еньо Стоянов.

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

    Седма среща на семинара „Литература и психоанализа. Съблазняването”: „Киркегор. Дневник на съблазнителя”

     

     

        Мимоза Димитрова | Кристиян Енчев
        Мария Калинова | Иван Дулов

     

        Модератор: Еньо Стоянов

     

        29.03.2018 (четвъртък), 18 часа

     

        „Библиотека „Филологии” - Ректорат на СУ „Св. Климент Охридски” - VI-ти етаж

     

        „Семинар „Литература и психоанализа: Съблазняването”

     

     

     

    Плакат на семинара!

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

    Шеста среща на семинара „Литература и психоанализа. Съблазняването”: „Бодрияр. Съблазняването”

     

     

        Участници: Розалина Дочева, Еньо Стоянов, Ирина Калбанова, Тодор Христов

     

        Модератор: Мимоза Димитрова

     

        22.02.2018 (четвъртък), 18 часа

     

        „Библиотека „Филологии” - Ректорат на СУ „Св. Климент Охридски” - 6-ти етаж

     

        „Семинар „Литература и психоанализа: Съблазняването”

     

     

     

        Текст: http://pactac.net/books/Seduction.pdf

     

     

     

    Плакат на семинара!

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Пета среща на семинара „Литература и психоанализа. Съблазняването”: „Лапланш. Към теорията за съблазняването”

     

     

        Участници: Мимоза Димитрова (АБПП), Мария Калинова (СУ), Иван Дулов (АБПП), Дарин Тенев (СУ)

     

        Модератор: Валентин Йорданов (АБПП)

     

        25.01.2018 (четвъртък), 18 часа

     

        „Библиотека „Филологии” - Ректорат на СУ „Св. Климент Охридски” - 6-ти етаж

     

        „Семинар „Литература и психоанализа: Съблазняването”

     

     

        На участниците се препоръчва да се запознаят със следните текстове на френския психоаналитик Жан Лапланш:

     

        На английски език:

     

        1. "The Return to Freud’s Special Theory of Seduction" - "Essays on Otherness", Routledge Publishing House, 1999
        2. "The General Theory of Primal Seduction" - "Essays on Otherness", Routledge Publishing House, 1999
        3. "Seduction, Persecution, Revelation" - "Essays on Otherness", Routledge Publishing House, 1999

     

     

        На френски език:

     

        4. Jean Laplanche, Nouveaux fondements pour la psychanalyse. La sèduction originaire, Paris, PUF, 1987, (ISBN 2 13 040279 8); 2e èd. avec un Index gènèral des "Problèmatiques", 1990, (ISBN 2 13 046044 5); rèèd.: PUF / Quadrige, 2008.
        5. Jean Laplanche, Problematiques V: Le baquet-transcendance du transfert, Paris, PUF, 1987, (ISBN 2 13 040026 4) (Quadrige, 1998).
        6. Jean Laplanche, La rèvolution copernicienne inachevee, (Travaux 1967-1992), Paris, Aubier 1992, (ISBN 2-7007-2166-7). Reedition: Le primat de l'autre en psychanalyse, Paris, Flammarion, 1997, (ISBN 2-08-081390-0); reed. sous le titre La revolution copernicienne inachevee: PUF / Quadrige, 2008.
        7. Jean Laplanche, Problèmatiques VI: L'après-coup, Paris, PUF, 2006, (ISBN 213055519 5).
        8. Jean Laplanche, Sexual. La sexualite elargie au sens freudien. 2000-2006, Paris, PUF, 2007, (ISBN 978-2-13-055376 2).
        9. Jean Laplanche, «Sèduction gènèralisèe (theorie de la -)» dans Dictionnaire international de la psychanalyse (sous la direction d'Alain de Mijolla),Paris, Calmann-Lèvy, 2002, Hachette-Litteratures, 2005.

     

     

        Вход: Свободен!

     

     

     

    Плакат на семинара!

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Четвърта среща на семинара „Литература и психоанализа: Съблазняването”: „Лакло. Опасни връзки”

     

     

        Модератор: Мария Калинова;

        Участват: Огнян Ковачев, Божана Филипова, Ирина Калбанова, Камелия Спасова

     

        14.12.2017, 18 часа

     

        „Библиотека „Филологии - Ректорат на СУ „Св. Климент Охридски”

     

        „Семинар „Литература и психоанализа: Съблазняването”

     

     

     

    Плакат на семинара!

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

    Трета среща на семинара „Литература и психоанализа: Съблазняването”: „Фройд. Човекът вълк”

     

     

        Антоанета Колева, Иван Дулов
        Нина Николова, Милкана Лазарова
        Модератор: Мимоза Димитрова

     

        30.11.2017 г., 18 часа

     

        „Библиотека „Филологии” - Ректорат на СУ „Св. Климент Охридски”

     

        „Семинар „Литература и психоанализа: Съблазняването”

     

     

        На участниците в семинара се препоръчва да се запознаят с текста на Зигмунд Фройд - „Човекът Вълк. Из историята на една инфантилна невроза”.

     

     

    Плакат на семинара!

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

     

     

     

    Втора среща на семинара „Литература и психоанализа: Съблазняването”: „Фройд. Поетът и фантазирането”

     

     

        Модератор: Дарин Тенев

     

        Квартет: Мимоза Димитрова, Еньо Стоянов,
        Розалина Дочева, Мария Калинова

     

        26.10.2017 г., 18 часа

     

        „Библиотека „Филологии” - Ректорат на СУ „Св. Климент Охридски”

     

        „Семинар „Литература и психоанализа: Съблазняването”

     

     

     

    Плакат на семинара!

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    ---

     

     

     

     

    Първа среща на семинара „Литература и психоанализа: Съблазняването”: „Платон. Пирът”

     

     

        Модератор: Невена Панова Иван Дулов, Камелия Спасова

     

        21.09.2017, 18 часа

     

        „Библиотека „Филологии - Ректорат на СУ „Св. Климент Охридски”

     

        „Семинар „Литература и психоанализа: Съблазняването”

     

     

     

    Плакат на семинара!

     

     

     

        Семинарът ще разгледа въпроса за съблазняването в кръстосната точка между художественото произведение, психоанализата и дискурсите за литературата. Става дума за централното място, придавано на съблазанта в съответните полета, за изследването на езиковия и фантазмения характер, който тя носи в себе си, както и за настояването за връзката на съблазняването - вече като процес - с възможността ни да интерпретираме изобщо.
        Въпросът за съблазняването е наличен в психоанализата още от нейното начало. Размишленията на Фройд върху съблазняването започват с опитите за изясняване на етиологията на хистерията в края на XIX век. В ранната теория за съблазняването има различни аспекти, които засягат времевите, топическите и икономическите измерения на проблема, както и въпроса за развитието на сексуалността. Тези аспекти биват подемани отново от Фройд в светлината на неговата преоценка на клиничният му опит. През цялото време при Фройд е налична една тенденция към разширяване на идеята за съблазняването, което поставя проблема в сърцевината на конституирането на субективността като такава.
        Хоризонтът на значението на съблазняването, неговата връзка със сексуалността и несъзнаваното не се изчерпва само с ранната теория на Фройд. Този въпрос е подеман отново в трудовете на множество автори от Лакан през Лапланш до Бодриар, за да се очертае едно колкото строго, толкова и евристично поле, предоставящо конкретен инструментариум да мислим културата, но и провокиращо новаторски прочити, неочаквани връзки, повдигане на своевременни и несвоевременни въпроси. В тази връзка се надяваме художествената литература да има значителна роля в осветляването на нови проблемни кръгове, от една страна, чрез изваждането на изключителния случай в съпоставката на теорията с конкретни примери, от друга страна, да послужи за отваряне на изследователския интерес към други наративни изкуства.
        Но художествената литература същевременно разкрива и други перспективи към проблема за съблазняването. Защото съблазняването е било толкова често тематизирано в литературни произведения – от античните романи през ренесансовите драми и метафизичната поезия на седемнадесети век, през романтическите творби, натуралистичните произведения, до постмодeрните художествени експерименти, – че възниква въпросът дали това е просто една от многото теми, или става дума за същностен аспект на самото понятие за художествената литература. И какво ако съблазняването преди да бъде тема, е вече modus operandi на художествените творби, начин, по който се насочват към определена аудитория и заедно с това формират и трансформират начина, по който се възприема едно произведение? Възможно е, също така, художествената литература да ни казва нещо за природата на самото съблазняване, за необходимия фикционален аспект на модуса му на съществуване и начина му на функциониране.

     

        Всичко това довежда до редица въпроси, като например:
        • Как оперира съблазняването?
        • Какво цели то и до какви ефекти довежда?
        • Процесът или крайният резултат е във фокуса?
        • Има ли връзка между травма и съблазняване? Кое е травматичното в съблазняването и каква е връзката със сексуалността?
        • Какво е отношението между съблазняването и преноса? Какво представлява “любовта” в преносните отношения?
        • Кой всъщност е субектът на съблазняването и как се вписва то в несъзнаваното?
        • Каква е ролята на езика, фантазията и теорията?
        • Има ли значение на какъв език и в каква култура се говори за съблазняването?
        • Има ли литература без съблазън? Но също: има ли съблазняване, което по някакъв начин вече да не е фикционализирана?
        • Как психоанализата и дискурсите за литературата пресемантизират думата за съблазняване в употребите на обикновения език?

     

     

        Семинарът е отворен за непредвидени от предварителния план виждания и подходи към темата. Дискусиите след първоначалните представяния на лекторите са отворени.

     

        Формат на семинара: първи формат – квартет (четирима дискутиращи и един модератор; говори се върху избран предварително текст); втори формат – продължава модела на семинара „Литература и психоанализа: Едип“ от миналата академична година (двама представящи и един модератор; представящите четат собствени текстове).

     

        Периодичност на семинара: семинарът ще се провежда веднъж месечно.

     

        Място на провеждане: читалнята на библиотека „Филологии“, СУ „Св. Климент Охридски“.

     

        Организационен екип: Иван Дулов, Мария Калинова, Мимоза Димитрова, Дарин Тенев, Елица Цигорийна, Камелия Спасова, Еньо Стоянов.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]