Четвърта среща на семинара „Литература и психоанализа: Нарцис и нарцисизъм“: О. Уайлд. „Портретът на Дориан Грей“

    Венцеслав Вътов | Теодора Цанкова
    Розалина Дочева | Яница Радева

    Модератор: Еньо Стоянов

    Семинарът ще се проведе в Читалнията на Библиотека „Филологии“, ет. 6, Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски“ - 21 декември 2018 г. (петък), от 18:00 ч.

    ВХОД СВОБОДЕН!

    Семинар „Литература и психоанализа: Нарцис и нарцисизъм“

    на Асоциация Българско психоаналитично пространство
    и Катедрата по теория и история на литературата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

    Семинарът „Литература и психоанализа: Нарцис и нарцисизъм“ ще предложи за трета поредна година общо пространство за дискусии между психоаналитици, литературни теоретици, класици, философи и изобщо онези, които се интересуват от проблема за човека като езиково същество. След фокуса върху трагическата фигура на Едип и теорията на съблазняването тази година темата на семинара ще бъде „Нарцис и нарцисизъм“.
    Историята на Нарцис знаем добре най-вече от Овидий. Нарцис е онзи прекрасен младеж, на когото пророкът Тирезий предсказва, че ще стигне зрелостта, ако себе си не познае. Наказанието чрез метаморфоза в шафраново цвете на самовлюбения момък трайно превзема европейското въображение, като се превръща в ключов епизод за историята на литературата, изобразителното изкуство, философията, теорията и психоанализата.
    Терминът нарцисизъм е първоначално въведен през 1899 г. в изследванията на немския психиатър Пол Неке, а през 1910 г. Фройд използва за първи път понятието в една дълга бележка, добавена към третото издание на Три есета върху теорията на сексуалността (1905 г.). Концептуализирането на нарцисизма продължава по-късно при Фройд в „Един спомен от детството на Леонардо да Винчи“ (1910 г.), „Председателят Шребер“ (1911 г.), „Тотем и табу “(1912-1913 г.), като най-приносно терминът и областта му на прилагане са развити в „Към въведението в нарцисизма“ (1914 г.). Диференциациите на нарцисизма като психоаналитичен проблем следват и в работите на Ференци, Абрахам, Лу-Андреас Саломе, Карен Хорни, Кохут, Андре Грийн. При Лакан нарцисизмът се поставя като централно място по отношение на формирането на Аз-а и основаването на един от регистрите на психичната структура (Въображаемото).
    Вече като пресечна точка между психоанализа, литература, литературна теория темата „Нарцис и нарцисизъм“ би позволила да се преразгледат наново някои от традиционните отношения между автор-герой-читател, а във връзка с вътрешното пространство на творбата да се отчлени функцията на определени двойни (огледални) структури, да се мисли за концептуализирането и самоконцептуализирането (самоделирането) на творбата, както и по какъв начин единството (идентичността) на текстовете се изгражда през собствените им интерпретации и др. От друга страна, работата върху проблемите: нарцисизъм и идентификация; нарцисизъм и избор на обект; нарцисизъм и психоза; автоеротизъм и развитие на либидото; Въображаемото и другия/Другия; ролята на мита; съотнасянето звук (ехо-фантазии) и образ; тяло и себеразпознаване и др. би позволило да се разкрият по-невидими процеси на съвременната култура и да се позволи ново завръщане към предпоставките да се критикува съвременната култура като култура на нарцисизма.
    Някои от ключовите кризи на съвременното общество във връзка с нарцисизма вече бяха експлицирани през практиката и разглеждането на конкретни случаи в предишни семинари: нарастващата грижа за себе си като източник на жизненост, нарастващото самозадоволяване и инструментализирането на другите, непреодолимата фасцинация от славата и знаменитостта, страхът от конкуриране и др. През примерите на ключови по темата художествени произведения, работа с конкретни психоаналитични текстове, личната практика, както и като плод на среща и засрещане между отделните лектори и аудитория (в познатите досега семинарни формати), се надяваме тазгодишния семинар да продължи тази линия на критика на нарцисизма. Като основна цел е както доразгръщането, така и ново инвестиране в проблематиката и откриване на нов (пречупвайки се през субектите) начин да се търсят възможни отговори пред предизвикателствата на съвременността.

    От организаторите

    Мария Калинова, Иван Дулов, Камелия Спасова, Еньо Стоянов, Розалина Дочева, Дарин Тенев, Мимоза Димитрова

---

Трета среща на семинара „Литература и психоанализа: Нарцис и нарцисизъм“: Фройд. „Председателят Шребер“

    Мимоза Димитрова | Мария Калинова
    Ирина Калбанова | Владимир Теохаров

    Модератор: Иван Дулов

    Семинарът ще се проведе в Читалнията на Библиотека „Филологии“, ет. 6, Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски“ - 29 ноември 2018 г. (четвъртък), от 18:00 ч.

    ВХОД СВОБОДЕН!

    Семинар „Литература и психоанализа: Нарцис и нарцисизъм“

    на Асоциация Българско психоаналитично пространство
    и Катедрата по теория и история на литературата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

    Семинарът „Литература и психоанализа: Нарцис и нарцисизъм“ ще предложи за трета поредна година общо пространство за дискусии между психоаналитици, литературни теоретици, класици, философи и изобщо онези, които се интересуват от проблема за човека като езиково същество. След фокуса върху трагическата фигура на Едип и теорията на съблазняването тази година темата на семинара ще бъде „Нарцис и нарцисизъм“.
    Историята на Нарцис знаем добре най-вече от Овидий. Нарцис е онзи прекрасен младеж, на когото пророкът Тирезий предсказва, че ще стигне зрелостта, ако себе си не познае. Наказанието чрез метаморфоза в шафраново цвете на самовлюбения момък трайно превзема европейското въображение, като се превръща в ключов епизод за историята на литературата, изобразителното изкуство, философията, теорията и психоанализата.
    Терминът нарцисизъм е първоначално въведен през 1899 г. в изследванията на немския психиатър Пол Неке, а през 1910 г. Фройд използва за първи път понятието в една дълга бележка, добавена към третото издание на Три есета върху теорията на сексуалността (1905 г.). Концептуализирането на нарцисизма продължава по-късно при Фройд в „Един спомен от детството на Леонардо да Винчи“ (1910 г.), „Председателят Шребер“ (1911 г.), „Тотем и табу “(1912-1913 г.), като най-приносно терминът и областта му на прилагане са развити в „Към въведението в нарцисизма“ (1914 г.). Диференциациите на нарцисизма като психоаналитичен проблем следват и в работите на Ференци, Абрахам, Лу-Андреас Саломе, Карен Хорни, Кохут, Андре Грийн. При Лакан нарцисизмът се поставя като централно място по отношение на формирането на Аз-а и основаването на един от регистрите на психичната структура (Въображаемото).
    Вече като пресечна точка между психоанализа, литература, литературна теория темата „Нарцис и нарцисизъм“ би позволила да се преразгледат наново някои от традиционните отношения между автор-герой-читател, а във връзка с вътрешното пространство на творбата да се отчлени функцията на определени двойни (огледални) структури, да се мисли за концептуализирането и самоконцептуализирането (самоделирането) на творбата, както и по какъв начин единството (идентичността) на текстовете се изгражда през собствените им интерпретации и др. От друга страна, работата върху проблемите: нарцисизъм и идентификация; нарцисизъм и избор на обект; нарцисизъм и психоза; автоеротизъм и развитие на либидото; Въображаемото и другия/Другия; ролята на мита; съотнасянето звук (ехо-фантазии) и образ; тяло и себеразпознаване и др. би позволило да се разкрият по-невидими процеси на съвременната култура и да се позволи ново завръщане към предпоставките да се критикува съвременната култура като култура на нарцисизма.
    Някои от ключовите кризи на съвременното общество във връзка с нарцисизма вече бяха експлицирани през практиката и разглеждането на конкретни случаи в предишни семинари: нарастващата грижа за себе си като източник на жизненост, нарастващото самозадоволяване и инструментализирането на другите, непреодолимата фасцинация от славата и знаменитостта, страхът от конкуриране и др. През примерите на ключови по темата художествени произведения, работа с конкретни психоаналитични текстове, личната практика, както и като плод на среща и засрещане между отделните лектори и аудитория (в познатите досега семинарни формати), се надяваме тазгодишния семинар да продължи тази линия на критика на нарцисизма. Като основна цел е както доразгръщането, така и ново инвестиране в проблематиката и откриване на нов (пречупвайки се през субектите) начин да се търсят възможни отговори пред предизвикателствата на съвременността.

    От организаторите

    Мария Калинова, Иван Дулов, Камелия Спасова, Еньо Стоянов, Розалина Дочева, Дарин Тенев, Мимоза Димитрова

---

Втора среща на семинара „Литература и психоанализа: Нарцис и нарцисизъм“: Херман Хесе. „Нарцис и Голдмунд“

    Участници: Розалина Дочева | Милкана Лазарова
    Дарин Тенев | Владимир Теохаров

    Модератор: Камелия Спасова.

    Семинарът ще се проведе в Читалнията на Библиотека „Филологии“, ет. 6, Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски“ - 18 октомри 2018 г. (четвъртък), от 18:00 ч.

    ВХОД СВОБОДЕН!

    Семинар „Литература и психоанализа: Нарцис и нарцисизъм“

    на Асоциация Българско психоаналитично пространство
    и Катедрата по теория и история на литературата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

    Семинарът „Литература и психоанализа: Нарцис и нарцисизъм“ ще предложи за трета поредна година общо пространство за дискусии между психоаналитици, литературни теоретици, класици, философи и изобщо онези, които се интересуват от проблема за човека като езиково същество. След фокуса върху трагическата фигура на Едип и теорията на съблазняването тази година темата на семинара ще бъде „Нарцис и нарцисизъм“.
    Историята на Нарцис знаем добре най-вече от Овидий. Нарцис е онзи прекрасен младеж, на когото пророкът Тирезий предсказва, че ще стигне зрелостта, ако себе си не познае. Наказанието чрез метаморфоза в шафраново цвете на самовлюбения момък трайно превзема европейското въображение, като се превръща в ключов епизод за историята на литературата, изобразителното изкуство, философията, теорията и психоанализата.
    Терминът нарцисизъм е първоначално въведен през 1899 г. в изследванията на немския психиатър Пол Неке, а през 1910 г. Фройд използва за първи път понятието в една дълга бележка, добавена към третото издание на Три есета върху теорията на сексуалността (1905 г.). Концептуализирането на нарцисизма продължава по-късно при Фройд в „Един спомен от детството на Леонардо да Винчи“ (1910 г.), „Председателят Шребер“ (1911 г.), „Тотем и табу “(1912-1913 г.), като най-приносно терминът и областта му на прилагане са развити в „Към въведението в нарцисизма“ (1914 г.). Диференциациите на нарцисизма като психоаналитичен проблем следват и в работите на Ференци, Абрахам, Лу-Андреас Саломе, Карен Хорни, Кохут, Андре Грийн. При Лакан нарцисизмът се поставя като централно място по отношение на формирането на Аз-а и основаването на един от регистрите на психичната структура (Въображаемото).
    Вече като пресечна точка между психоанализа, литература, литературна теория темата „Нарцис и нарцисизъм“ би позволила да се преразгледат наново някои от традиционните отношения между автор-герой-читател, а във връзка с вътрешното пространство на творбата да се отчлени функцията на определени двойни (огледални) структури, да се мисли за концептуализирането и самоконцептуализирането (самоделирането) на творбата, както и по какъв начин единството (идентичността) на текстовете се изгражда през собствените им интерпретации и др. От друга страна, работата върху проблемите: нарцисизъм и идентификация; нарцисизъм и избор на обект; нарцисизъм и психоза; автоеротизъм и развитие на либидото; Въображаемото и другия/Другия; ролята на мита; съотнасянето звук (ехо-фантазии) и образ; тяло и себеразпознаване и др. би позволило да се разкрият по-невидими процеси на съвременната култура и да се позволи ново завръщане към предпоставките да се критикува съвременната култура като култура на нарцисизма.
    Някои от ключовите кризи на съвременното общество във връзка с нарцисизма вече бяха експлицирани през практиката и разглеждането на конкретни случаи в предишни семинари: нарастващата грижа за себе си като източник на жизненост, нарастващото самозадоволяване и инструментализирането на другите, непреодолимата фасцинация от славата и знаменитостта, страхът от конкуриране и др. През примерите на ключови по темата художествени произведения, работа с конкретни психоаналитични текстове, личната практика, както и като плод на среща и засрещане между отделните лектори и аудитория (в познатите досега семинарни формати), се надяваме тазгодишния семинар да продължи тази линия на критика на нарцисизма. Като основна цел е както доразгръщането, така и ново инвестиране в проблематиката и откриване на нов (пречупвайки се през субектите) начин да се търсят възможни отговори пред предизвикателствата на съвременността.

    От организаторите

    Мария Калинова, Иван Дулов, Камелия Спасова, Еньо Стоянов, Розалина Дочева, Дарин Тенев, Мимоза Димитрова

---

Първа среща на семинара „Литература и психоанализа: Нарцис и нарцисизъм“: Фройд. „Въведение в нарцисизма“

    Участници: Иван Дулов, Камелия Спасова

    Модератор на срещата ще бъде Мимоза Димитрова.

    Семинарът ще се проведе отново в Читалнията на Библиотека „Филологии“, ет. 6, Ректорат, СУ „Св. Климент Охридски“ - 27 септемри 2018 г. (четвъртък), от 18:00 ч.

    ВХОД СВОБОДЕН!

    Семинар „Литература и психоанализа: Нарцис и нарцисизъм“

    на Асоциация Българско психоаналитично пространство
    и Катедрата по теория и история на литературата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

    Семинарът „Литература и психоанализа: Нарцис и нарцисизъм“ ще предложи за трета поредна година общо пространство за дискусии между психоаналитици, литературни теоретици, класици, философи и изобщо онези, които се интересуват от проблема за човека като езиково същество. След фокуса върху трагическата фигура на Едип и теорията на съблазняването тази година темата на семинара ще бъде „Нарцис и нарцисизъм“.
    Историята на Нарцис знаем добре най-вече от Овидий. Нарцис е онзи прекрасен младеж, на когото пророкът Тирезий предсказва, че ще стигне зрелостта, ако себе си не познае. Наказанието чрез метаморфоза в шафраново цвете на самовлюбения момък трайно превзема европейското въображение, като се превръща в ключов епизод за историята на литературата, изобразителното изкуство, философията, теорията и психоанализата.
    Терминът нарцисизъм е първоначално въведен през 1899 г. в изследванията на немския психиатър Пол Неке, а през 1910 г. Фройд използва за първи път понятието в една дълга бележка, добавена към третото издание на Три есета върху теорията на сексуалността (1905 г.). Концептуализирането на нарцисизма продължава по-късно при Фройд в „Един спомен от детството на Леонардо да Винчи“ (1910 г.), „Председателят Шребер“ (1911 г.), „Тотем и табу “(1912-1913 г.), като най-приносно терминът и областта му на прилагане са развити в „Към въведението в нарцисизма“ (1914 г.). Диференциациите на нарцисизма като психоаналитичен проблем следват и в работите на Ференци, Абрахам, Лу-Андреас Саломе, Карен Хорни, Кохут, Андре Грийн. При Лакан нарцисизмът се поставя като централно място по отношение на формирането на Аз-а и основаването на един от регистрите на психичната структура (Въображаемото).
    Вече като пресечна точка между психоанализа, литература, литературна теория темата „Нарцис и нарцисизъм“ би позволила да се преразгледат наново някои от традиционните отношения между автор-герой-читател, а във връзка с вътрешното пространство на творбата да се отчлени функцията на определени двойни (огледални) структури, да се мисли за концептуализирането и самоконцептуализирането (самоделирането) на творбата, както и по какъв начин единството (идентичността) на текстовете се изгражда през собствените им интерпретации и др. От друга страна, работата върху проблемите: нарцисизъм и идентификация; нарцисизъм и избор на обект; нарцисизъм и психоза; автоеротизъм и развитие на либидото; Въображаемото и другия/Другия; ролята на мита; съотнасянето звук (ехо-фантазии) и образ; тяло и себеразпознаване и др. би позволило да се разкрият по-невидими процеси на съвременната култура и да се позволи ново завръщане към предпоставките да се критикува съвременната култура като култура на нарцисизма.
    Някои от ключовите кризи на съвременното общество във връзка с нарцисизма вече бяха експлицирани през практиката и разглеждането на конкретни случаи в предишни семинари: нарастващата грижа за себе си като източник на жизненост, нарастващото самозадоволяване и инструментализирането на другите, непреодолимата фасцинация от славата и знаменитостта, страхът от конкуриране и др. През примерите на ключови по темата художествени произведения, работа с конкретни психоаналитични текстове, личната практика, както и като плод на среща и засрещане между отделните лектори и аудитория (в познатите досега семинарни формати), се надяваме тазгодишния семинар да продължи тази линия на критика на нарцисизма. Като основна цел е както доразгръщането, така и ново инвестиране в проблематиката и откриване на нов (пречупвайки се през субектите) начин да се търсят възможни отговори пред предизвикателствата на съвременността.

    От организаторите

    Мария Калинова, Иван Дулов, Камелия Спасова, Еньо Стоянов, Розалина Дочева, Дарин Тенев, Мимоза Димитрова